Кой може да плати сметките на Европа

Georgi Kolev — Mon, 17 May 2010 06:54:12 +0000

Интернет компанията „Гугъл“ трябва да работи повече от век, ако трябва да осигури пари в брой за антикризисните мерки, приети от Европейския съюз. Така „Гугъл“ би успял само с парите в брой от обичайната си дейност да покрие обещаните 750 млрд. евро (953 млрд. долара).
На „Майкрософт“ пък ще му трябва двойно по-малко време, ако спре инвестиционната си дейност. Компанията има приходи в брой от основна дейност от около 19 млрд. долара за миналата година. Малко повече време ще отнеме на инвестиционния фонд на Уорън Бъфет- компанията има 15.85 млрд. долара от основна дейност за миналата година.

Обявяването на спасителния план за Европа предизвика същата критика, каквато и програмата за подпомагане на финансовите компании в САЩ- че парите ще се платят в брой и от джоба на данъкоплатеца. Намесата на Международния валутен фонд (МВФ) в Европа предизвика нови опасения, че САЩ ще плащат сметките на Гърция.

Всъщност дори САЩ биха се затруднили да намерят по около 30 хил. долара в брой за всеки европеец. Ако компаниите от индекса Dow Jones бяха решили да дарят всичките си налични пари (по данни от последните периоди), те биха събрали едва около 250 млрд. долара – дори не и половината от спасителния пакет. С помощта на Berkshire Hathaway, Apple, Goldman Sachs и „Гугъл“ сумата нараства до 335.6 млрд. долара.

Обещаните пари за Европа няма да засипят пазарите наведнъж, а ще са отделени под формата на гаранция от 440 млрд. евро. Страните-членки ще получават част от сумата само ако са застрашени от несъстоятелност по облигациите си. Всъщност специалният фонд ще издаде свои книжа, а с приходите ще изкупува облигации на европейските икономики с проблеми.

В брой обаче ще се предлагат 60 млрд. евро от европейския бюджет.

Заемите на МВФ пък ще се договарят според нуждите на отделните страни, каза директорът на фонда Доминик Строс-Кан.

Източник: Dnewnik.bg

ЕС изготвя стратегия за изход от кризата, но отлага старта й

Georgi Kolev — Sun, 04 Oct 2009 12:07:00 +0000

Европейският съюз формулира план за координирана стратегия за изход от експанзионистките пакети за стимулиране, които подкрепяха затруднените европейски икономики, но не бе постигнато съгласие за начална дата на прилагането на стратегията, предава EurActiv. Основните принципи за споразумението се състоят от четири стълба, които, според комисаря по икономическите и парични въпроси Хоакин Алмуния, са съобразени с рамката, договорена на срещата на Г-20 в Питсбърг. Стратегиятасе състои от „навременно“ изтегляне на стимулите, реформи на пазара на труда, увеличаването на дългосрочните инвестиции и засилването на националните бюджетни рамки, каза вчера на неформална среща на финансовите министри от ЕС, обяви шведският финансов министър Андерс Борг. Според Алмуния, възстановяването ще бъде забележимо, когато оценките за растежа съответстват на потенциалните очаквания за растеж не с помощта на мерки за стимулиране, а под влияние на традиционни фактори като търсенето на потребителите и инвестициите. Времето на начало на прилагане на стратегията, според Алмуния и Борг, ще бъде оставено на усмотрението на националните правителства. Някои страни, като Испания, Великобритания и Германия, вече са започнали да намаляват публичните разходи, което, според някои наблюдатели, е напълно извън хода на координираната стратегия. Председателят на Еврогрупата, Жан-Клод Юнкер обясни, че дебатите, които ще изяснят времето на започване на действието на стратегията, ще се проведат през декември. Алмуния заяви, че е поискал министрите да гарантират, че следващите им стъпки ще синхронизират структурните реформи и фискалната си политика.
Двадесет от 27 страни в ЕС – включително 13 в Еврозоната – в момента действат извън прага за бюджетен дефицит на Еврозоната от 3%, постановен от Пакта за стабилност и растеж.
Пактът позволява на Комисията и Съвета да наблюдават фискалното състояние на държавите-членки, които са приели еврото.
„Пактът трябва да се прилага гъвкаво“, добави Юнкер, като подчерта, че в период на бавен растеж „може да бъдем по-малко строги в прилагането на бюджетните условия на Пакта за стабилност и растеж“. Според условията на пакта, единадесет процедури за прекомерен дефицит в момента са в сила срещу държави-членки. Еврокомисарят потвърди, че Комисията ще обсъди доклади за още девет страни, които са преминали тавана за допустим бюджетен дефицит.
(Източник: Портал Европа)

Търговско-промишлена палата Добрич

Кой може да плати сметките на Европа

ЕС изготвя стратегия за изход от кризата, но отлага старта й