Това показват данните от проучване на европейската статистическа служба Евростат, извършено през 2009 г. в 37 европейски страни (27-те членки на ЕС плюс 10 асоциирани членки, включително всички балкански страни и Турция) за цените на храната, алкохола и цигарите в ЕС.

Към края на 2009 г. България се подрежда и на първо място в ЕС по евтин алкохол и на второ място по най-ниски цени на цигарите. Статистиката обаче показва, че цигарите у нас в сравнение с всички балкански страни, без Гърция и Турция, са по-скъпи, а алкохолът у нас държи първенството по евтиния в целия ЕС плюс Балканите, като конкуренти по ниски цени на пиенето са Румъния и Македония.

В Дания храната два пъти по-скъпа от нашата

В Дания цената на храната и безалкохолните е с около 40% по-висока от средната за ЕС и там е най-скъпа. В Ирландия, Финландия, Люксембург, Австрия, Белгия, Германия и Франция хранителните продукти са между 10 и 30% по-скъпи от средното равнище за ЕС, Италия, Кипър, Швеция и Гърция са с цени около 10% по-високи от средните, докато Холандия, Испания, Великобритания, Словения, Малта и Португалия са с цени около 10% под средните.

В Литва, Словакия, Естония, Унгария, Чехия и Латвия цената на храната е между 10 и 30% под средната за ЕС. В България, Румъния и Полша тя е между 30 и 40% по-ниска.

Цигарите в България пет пъти по-евтини от цигарите в Ирландия

От разбивката на цените се вижда още, че хлябът и зърнените храни в България са с цена, която е 52% от средната за ЕС, в Полша тя е 56%, в Румъния – 58%, докато в Дания тя е 146%, а в Ирландия – 132%.

За месото цените варират от 56% в Полша, 58% в Румъния, 59% в България до 131% в Дания и 128% в Австрия.

Млякото, млечните продукти и яйцата са най-евтини в Полша – цените им са 63% от средните в ЕС, в Латвия – 77%, а в Ирландия и Кипър са 137%. В България те се приближават до средните – 92%, като в страни със значително по-високи доходи на населението млечните продукти са по-евтини от българските.

Алкохолните напитки в България отново са сред най-достъпните по цени в ЕС, като отстъпваме първенството само на Румъния. Най-скъп е алкохолът във Финландия – 170% от средната цена за ЕС, Ирландия – 167%, Швеция – 138% и Дания – 135%. В Румъния той е на цени, които са 70% от средните за ЕС, в България – 77%, в Унгария – 84%.

По отношение на тютюневите изделия разликата между най-скъпите и най-евтините цигари е път пъти. В Ирландия цената им е 217% от средната за ЕС, във Великобритания – 166%, Франция – 133%, Швеция – 130%. По същото време най-евтини те са в България – 46% от средната цена за ЕС, в Румъния са почти толкова – 47%, в Латвия и Унгария – 51%.

В Македония, Сърбия и Черна гора цените на цигарите са 30% от тези в ЕС, в Босна и Херцеговина и в Албания са 33%, в Турция са 52%, а в Гърция – 72%.

Данните са от 2009 г. и не отразяват рязката промяна в акцизите на цигарените изделия в България от началото на тази година, както и в други страни на ЕС, където също имаше увеличаване на облагането. Според оценка на митниците цигарите в България след вдигането на акциза са станали още по-неконкурентни на цигарите в съседните страни.

Източник: Mediapool

Тази сряда, 3 февруари, ще се проведе 27-о изслушване, което ще бъде за Кристалина Георгиева, номинирана от българското правителство да замени Румяна Желева, която оттегли кандидатурата си на 19 януари.
Но след 26 изслушвания, протекли в рамките на седем дни, няма нужда да чакаме изслушването на Георгиева преди да критикуваме процеса на изслушвания. Като тест те бяха нищожни и с нищожни резултати. Комисарите, в повечето случаи, минаха (макар и не с лекота), а евродепутатите, в повечето случаи, се провалиха. Следващия път, когато е номинирана Еврокомисия, изслушванията би трябвало да са организирани различно.

Основен недостатък на структурата

Решението на парламента да не групира въпросите по тема беше катастрофа. Евродепутатите скачаха от тема на тема. Повечето комисари се изправяха пред един и същ въпрос, зададен по различни начини от различните групи. Кандидатите повтаряха своите отговори и избягваха да отговорят с по-голяма дълбочина. Сийм Калас, кандидат-комисарят по транспорта, два пъти беше попитан за трудностите, които срещат жп пътниците, защото в Европа няма единен портал за закупуване на жп билети за различни места на континента. Първия път той заяви, че това е ужасно, а два часа по-късно каза, че е нелепо.

Основна слабост на евродепутатите

Евродепутатите се доказаха като много слаби в задаването на директни въпроси. Имаше някои добри кратки въпроси, които сварваха комисарите неподготвени (“С какво искате да бъдете запомнен?“, „Къде очаквате неуспехи?“, „Спрямо кои страни бихте променили политиката на ЕС?“). Но като цяло депутатите говореха твърде много.

Те третираха полагащия им се максимум от две минути, за да зададат въпроси, като шанс да държат речи. Предвид стриктните правила за спазване на позволеното време при дебатите в ЕП, беше непростимо колко често членовете на парламента преценяваха недобре времево намесата си – понякога толкова погрешно, че не успяваха да зададат въпрос преди да изтече времето от две минути. Повече от веднъж Ева Жоли, френски евродепутат от групата на Зелените, която председателства комисията по развитие се шегуваше с кандидата: „Трябва да предположите края на въпроса, но отговорете по цялата тема“.

Стриктно прилаганите ограничения на времето бяха добри да осигурят това изслушванията да свършват навреме. Но някои от тях звучаха като игрово шоу: Пиебалгс „30 секунди“ за СПИН и ХИВ.

Твърде много време беше посветено на търсенето на уверения от страна на кандидат-комисарите, че ще „работят в близко сътрудничество“ с парламента и ще го виждат като „важен партньор“. Трудно е да се избегне заключението, че за много евродепутати основният интерес беше колко власт може да спечели Европарламента.

Основна слабост на кандидатите

Катрин Аштън на „изпит“ пред евродепутатите

Комисарите като цяло бяха слаби при представянето на приоритетите си за следващите пет години в ЕК. Приоритетите на Катрин Аштън, външен министър на ЕС и комисар по външната политика, включваха всеки континент освен Австралия и Антарктида. Ласло Андор обеща, че като комисар по заетостта, социалните въпроси и социалното включване ще използва всички съществуваща инструменти от политиките на ЕС, за да развие социалния ред в ЕС и да стимулира икономическото развитие.

Много време за говорене можеше да бъде спестено, ако кандидат-комисарите бяха отстранили своите характерни реплики за желанието им да работят отблизо с евродепутатите през следващите пет години. И все пак дали това беше слабост на кандидатите или на евродепутатите, които алчно поглъщаха подобни ласквателства?

Повечето кандидат-комисари страняха от демонстрирането на някаква смела визия за тяхната област на политики. Оформи се подозрението, че кандидатите са били предупредени да не издават твърде много още по време на примерните изслушвания, организирани вътре в ЕК.

Кони Хедегор по време на изслушването в ЕП

Изслушванията хвърляха повече светлина, когато бяха на комисари с по-стриктно фокусиран ресор. Кони Хедегор, кандидат-комисарят за климата, даде показателни отговори, въпреки че това може би отразява по-скоро нейната пряка свързаност и добри познания по въпроса, отколкото уместните въпроси на депутатите.
Процедурата все пак разкри слабостта на някои кандидати, видно в случая с Желева. Българският кандидат не можа да скрие липсата на идеи за хуманитарната помощ. Попитана какво мисли за Аденския залив и Газа, тя заяви, че ще посети местата. На въпроси за предовратяването на климатични катастрофи, тя отговори, че е била на климатичната конференция в Копенхаген. Изслушванията разкриха най-слабия кандидат, но не винаги тестваха малко по-силните.

Румяна Желева не издържа „изпита“ на депутатите

Уроци за бъдещето
По време на бъдещите изслушвания въпросите трябва да бъдат групирани тематично, с повече време, отделено за тези теми, които по критериите на ЕС са по-важни (например повече време трябва да бъде отделено на разширяването, а не на Euromed). Въпросите за това кой за какво е отговорен и за взаимоотношенията между институциите би трябвало да са групирани заедно. В противен случай, съществува риск сериозните теми да бъдат пренебрегнати. В допълнение, правилно е кандидат-комисарите да бъдат задължени да отговарят по „въпроса за визията“, голямата картина, основните принципи.
Освен това миналото на всеки кандидат трябва да бъде проучвано, а някои въпроси поставени. Парламентът би трябвало да спре да се притеснява за изслушванията като публично представяне. Изслушванията ще работят като човешка и полическа драма, само ако процесът на задаване на въпроси е ефективен. Ако въпросите са редуцирани до това да са просто възможност за евродепутатите да се покажат, тогава те не биха били по-различни от всяка друга част от парламентарната дейност.

Източник: ДневникБГ

Според регионалните власти, Лисабонската стратегия, водеща политика на ЕС за превръщане на блока в една от водещите световни икономики до 2010 година, страда от липса на гъвкавост и не взема предвид в достатъчна степен разликите в Европа.

Комитетът на регионите, консултативен орган на ЕС, събра мненията на градове и местни власти за прегледа на стратегията, която изтича следващата година.

Кристин Чапман, социалист и член на Националното събрание в Уелс, която наблюдава приноса на Комитета на регионите за стратегията заяви, че политиката е твърде съсредоточена върху икономически проблеми.

Кризата, според нея, „подчерта необходимостта от преосмисляне на твърде голямото внимание, което се обръща на икономическия растеж.“ „Това означава, че трябва да има по-съсредоточен върху хората и „човешки“ подход към икономическата политика“.

В становището си за Комитета на регионите, Чапман призовава ЕС да балансира отново стратегията си и да я слее с приоритетите за устойчиво развитие, като борбата с климатичните промени и опазването на околната среда.

Тя призовава европейските лидери да развият конкурентноспособността на в зелената икономика като „основен приоритет“.

„Околната среда трябва да има ключова роля в стратегията, защото икономическия ни растеж трябва да постигне в рамките на екологичните ограничения на Земята. И Европа може да играе водеща роля в това“.

Уелският депутат подчертава и необходимостта регионалните и местни власти да бъдат по-активни в оформянето, прилагането и оценяването на преработената стратегия.

Според Чапман, липсата на ангажираност в стратегията е отдалечило политиците от реалностите на европейските територии, като това е довело на загуба на ефективност, особено след разширяването на ЕС с източноевропейските държави.

В работата си, Чапман подчертава, че действащата Лисабонска стратегия не е успяла да отдаде необходимото значение на ролята, която регионалните и местни власти в ЕС имат за прилагането на стратегията и предаването на нейното послание на гражданите.

Ето защо тя призовава за ефективна комуникационна стратегия с участие на регионални и местни власти, за увеличаване на информираността и популяризиране на ключовите послания на новата стратегия.

Източник: Портал Европа