Това показват данните от проучване на европейската статистическа служба Евростат, извършено през 2009 г. в 37 европейски страни (27-те членки на ЕС плюс 10 асоциирани членки, включително всички балкански страни и Турция) за цените на храната, алкохола и цигарите в ЕС.

Към края на 2009 г. България се подрежда и на първо място в ЕС по евтин алкохол и на второ място по най-ниски цени на цигарите. Статистиката обаче показва, че цигарите у нас в сравнение с всички балкански страни, без Гърция и Турция, са по-скъпи, а алкохолът у нас държи първенството по евтиния в целия ЕС плюс Балканите, като конкуренти по ниски цени на пиенето са Румъния и Македония.

В Дания храната два пъти по-скъпа от нашата

В Дания цената на храната и безалкохолните е с около 40% по-висока от средната за ЕС и там е най-скъпа. В Ирландия, Финландия, Люксембург, Австрия, Белгия, Германия и Франция хранителните продукти са между 10 и 30% по-скъпи от средното равнище за ЕС, Италия, Кипър, Швеция и Гърция са с цени около 10% по-високи от средните, докато Холандия, Испания, Великобритания, Словения, Малта и Португалия са с цени около 10% под средните.

В Литва, Словакия, Естония, Унгария, Чехия и Латвия цената на храната е между 10 и 30% под средната за ЕС. В България, Румъния и Полша тя е между 30 и 40% по-ниска.

Цигарите в България пет пъти по-евтини от цигарите в Ирландия

От разбивката на цените се вижда още, че хлябът и зърнените храни в България са с цена, която е 52% от средната за ЕС, в Полша тя е 56%, в Румъния – 58%, докато в Дания тя е 146%, а в Ирландия – 132%.

За месото цените варират от 56% в Полша, 58% в Румъния, 59% в България до 131% в Дания и 128% в Австрия.

Млякото, млечните продукти и яйцата са най-евтини в Полша – цените им са 63% от средните в ЕС, в Латвия – 77%, а в Ирландия и Кипър са 137%. В България те се приближават до средните – 92%, като в страни със значително по-високи доходи на населението млечните продукти са по-евтини от българските.

Алкохолните напитки в България отново са сред най-достъпните по цени в ЕС, като отстъпваме първенството само на Румъния. Най-скъп е алкохолът във Финландия – 170% от средната цена за ЕС, Ирландия – 167%, Швеция – 138% и Дания – 135%. В Румъния той е на цени, които са 70% от средните за ЕС, в България – 77%, в Унгария – 84%.

По отношение на тютюневите изделия разликата между най-скъпите и най-евтините цигари е път пъти. В Ирландия цената им е 217% от средната за ЕС, във Великобритания – 166%, Франция – 133%, Швеция – 130%. По същото време най-евтини те са в България – 46% от средната цена за ЕС, в Румъния са почти толкова – 47%, в Латвия и Унгария – 51%.

В Македония, Сърбия и Черна гора цените на цигарите са 30% от тези в ЕС, в Босна и Херцеговина и в Албания са 33%, в Турция са 52%, а в Гърция – 72%.

Данните са от 2009 г. и не отразяват рязката промяна в акцизите на цигарените изделия в България от началото на тази година, както и в други страни на ЕС, където също имаше увеличаване на облагането. Според оценка на митниците цигарите в България след вдигането на акциза са станали още по-неконкурентни на цигарите в съседните страни.

Източник: Mediapool

„Възстановяването се движи основно от експорта, докато вътрешното търсене остава негативно“, коментира ситуацията в региона пред „Блумбърг“ Яромир Синдел, икономист от „Ситигруп“-Прага.

Ден преди националната статистика да обяви предварителни резултати за състоянието на българската икономика за януари-март, агенцията цитира прогноза на неназовани източници за сериозен спад от 3%. Той ще дойде след -5.9% свиване на икономиката през последните три месеца на 2009 г.

Малко по-позитивна е оценката пред SeeNews на Цветослав Цачев – ръководителят „Анализи“ в „Елана трейдинг“, според когото БВП ще е с понижение между 1 и 2%.

Националните статистики на повечето държави от Източна Европа също трябва да обявят днес предварителните данни за брутните си вътрешни продукти за първото тримесечие.

Със сигурност неприятни негативни резултати ще отчетат проблемни държави в района като Унгария (-2.1%) и Румъния (-3.3%), съобщи „Блумбърг“. В същото време очакванията са БВП на Чехия да отчете ръст 1.2%, а на Словакия 4.5% нагоре.

Все пак анализаторите отчитат като положителен факт за България, че има забавяне в свиването на икономиката. Цачев очаква ръст от 1 до 2% за последните 2 тримесечия и повишение от 1% за цялата 2010 г.

Според него най-лошото за металургичния сектор, минното дело и металургията вече е минало, заради възстановяването на глобалните пазари. Само преди седмица Центърът за икономическо развитие също прогнозира спад за първите 3 месеца около 3% на годишна база и слаб растеж едва през третото и четвъртото тримесечие.

В обновената вчера прогноза на МВФ за страната се потвърждават очакванията за съвсем минимален растеж на икономиката от 0.2% за 2010г. Допитване на „Томпсън Ройтерс“ и австрийската OeKB CEE вчера също показа подобряване спрямо април 2009 г. на бизнес климата в Източна Европа, включително България.

Анализаторите обаче остават предпазливи. „Държавните разходи не бяха намалени достатъчно (за да окажат ефект)“, коментира Цачев.  МВФ за пореден път предупреди, че не бива да има никакво отстъпление от строгата фискална дисциплина.

През 2009 г. страната ни отчете дефицит от 3.9%, а Кипър – 6.1%. Дания прогнозира 5.4% дефицит за тази година, Финландия – 4.1%.

Същевременно Естония, за която се очакваше да въведе еврото почти едновременно с България и Румъния, получи зелена светлина от Еврокомосията (виж текста долу).

Констатациите в доклада, чрез който ЕК отчита напредъка на страните – кандидатки да въведат еврото са по-критични от очакванията, създадени от изявленията в последните седмици на премиера Бойко Борисов и финансовия министър Симеон Дянков.

При неформалното обсъждане на конвергентните програми на страните членки на срещата на финансовите министри от ЕС в средата на април Борисов и Дянков обявиха, че Брюксел оценява положително планираните мерки на правителството, както и инициативата му само да включи в бюджетния дефицит за 2009 г. сключените от предишния кабинет и финансово негарантирани договори, заради които фискалната дупка надхвърли 3%.

В обявения вчера документ се казва, че натрупаният от България свръхдефицит е резултат от неблагоприятната икономическа среда, има временен характер и може да бъде овладян до края на годината.

В същото време се повтаря предупреждението на финансовите министри, че „планираната за 2010 г. консолидация (на бюджета, бел.ред.) не е подкрепена напълно от мерките, заложени в конвергентната програма. Тяхното изпълнение зависи от оптимистичен макроикономически сценарий.“ Съветът на министрите посочи още, че изпълнението на програмата е в риск, ако не се намали бюджетния дефицит.

Брюксел отбелязва, че дупката в българския бюджет е продължила да нараства и в началото на 2010 г. заради слаба събираемост на приходите и по-големи от очакваните разходи.

Освен бюджетният дефицит, още три от петте критерия за еврозоната се оказват неизпълними към момента за страната. Инфлацията е проблем – при 1% референтна база, само до март България има 1.7%, а до края на годината цифрата ще нарасне още.

От средата на миналата година страната не покрива и критерия за дългосрочните лихвени проценти. През март 2010 г. те са били средно 6,9%, над допустимата стойност от 6%. Според Брюксел предизвикателство остава и способността на страната да изпълнява стабилно критериите за еврото по време на адължителния двегодишен престой във валутния механизъм ERM2, известен като „чакалнята“ на еврозоната.

Единствената светлина в тунела идва от държавния дълг, където българските 17% са доста под тавана 60% от БВП.

Докладът е критичен и към закона за БНБ, който според Еврокомисията не е съвместим с Договора от Лисабон и правилата на Европейската централна банка. „Законът за конфликт на интереси съдържа текстове, които са несъместими с независимостта на БНБ,“ отчита документът. „Непълноти и несъместимости“ съществуват и във валутната политика, издаването на банкноти и монети, одита и статистиката, както и „институционалната и лична независимост“ в българската централна банка.

Докладът ще бъде изпратен до Съвета на финансовите министри на ЕС (ЕКОФИН) като част от процедурата за свръхдефицит. Съветът ще разгледа заключенията на комисията и ще препоръча на България мерки за намаляване на дефицита.

След това Еврокомисията ще даде на правителството краен срок, в който да реши проблема. Обичайно страните получават за това две години. Препоръките обаче не са задължителни. На теория неизпълнението им може да доведе до санкции като отрязване на достъпа до заеми от Европейската инвестиционна банка, но на практика това не се е случвало досега.

Тази практика обаче може да се промени, предупреди еврокомисарят по икономически и валутни въпроси Оли Рен. „Процедурата за свръхдефицит ще остане в основата на Пакта за стабиност на ЕС – но трябва да наострим още зъбите си,“ посочи Рен при представянето на Доклада за сближаване.

Председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу заяви: „Без санкции няма да имаме достатъчно доверие. Това е много важно за самите страни-членки – да имат мотивация, за да спазват правилата в еврозоната“.

Оли Рен каза още, че стриктното прилагане на бюджетните правила от Пакта за стабилност и растеж на ЕС „е най-добрият начин да бъдат уверени финансовите пазари, че намалението на нивата на дефицита и дълговете ще бъде извършено правилно“ и в навременен срок.

„Новината за предложението Естония да влезе в еврозоната е донякъде добра за България“, коментира за „Дневник“ Даниел Грос от Центъра за изследване на европейските политики в Брюксел.

Според него това означава, че еврозоната не е твърде вглъбена в собствените си проблеми, за да допусне една малка страна, която устойчиво изпълнява критериите. Същевременно обаче Бълагрия не отговаря на два от критериите за влизане еврозоната. Така че българското правителство трябва да се концентрира върху това, подчерта той.

Слабото евро по принцип е добро за България заради валутния фонд в страната, тъй като това ще помогне на държавата да подобри конкурентноспособнотта си. Освен това то би могло да й помогне по-бързо за подкрие необходимите критерии за еврозоната, допълни Грос.

Той припомни, че няма формални критерии за присъединяване към ERM 2, но предвид сериозните проблеми в еврозоната една странa трябва да покаже, че не би създала такива, защото вътрешните проблеми са достатъчни.

Източник: Dnevnik.bg

Европейската комисия отправи днес четири писмени предупреждения срещу България за недобра защита на природата. Три от предупрежденията се отнасят до защитени зони, а четвъртото засяга действащото законодателство в България по околната среда.
Защитените зони, предизвикали мярката на Европейската комисия, са район в планината Пирин, където е изграден голям ски център- Банско; община Царево, където голяма защитена зона до българския черноморски бряг е под заплаха; бреговете на река Вая в зоната Емине-Иракли близо до Черно Море, където се извършват строителни дейности. Четвъртото предупреждение е свързано с липсата на цялостно съответствие с европейските изисквания в българското законодателство за защита на природата, обяви Европейската комисия.
“Въпреки че България заема само 2,5 на сто от общата площ на Европейския съюз, на българска територия се срещат близо 70 на сто от защитените видове птици в Европа и около 40 на сто от европейските защитени местообитания. Това изключително природно разнообразие трябва да бъде опазено. Очаквам от България да съгласува своето законодателство с европейските изисквания и преди всичко правилното му прилагане”, заяви комисарят по околната среда Ставрос Димас.
Страната ни има срок от два месеца да отговори на писмените предупреждения. В зависимост от отговора или при липса на такъв ще последва ново предупреждение. Ако и тогава отговорът, за който срокът е също два месеца, е незадоволителен или няма отговор, Европейската комисия може да започне дело срещу България в Съда на Европейските.

Източник: Всеки Ден