Нарушени са директивите за обществените търгове, за общ енергиен пазар и за околната средa.

ЕК счита, че България, Кипър, Латвия, Португалия и Словения не прилагат напълно директива на Европейския съюз при оспорване на резултати от обществени търгове.

България трябва да създаде законови гаранции, че поръчките се възлагат на фирмите, подали най-добра оферта и че в противен случай има реална възможност за преразглеждане.

Това е важно, за да се осигурят прозрачност и конкуренция, както и да се прекрати практиката за неправомерно пряко възлагане на избрани фирми, която от  ЕК определят като много сериозно нарушение на европейското законодателство.

Другата наказателна процедура е за неприлагане на законодателството за общ енергиен пазар. Еврокомисията смята, че България не е отворила в необходимата степен пазара си на газ и електроенергия, така че да гарантира на фирмите и гражданите избор и разумни цени. Това беше посочено и като една от причините България да остане почти без алтернативи при газовата криза в началото на миналата година.

Европейската комисия обяви още, че започва процедура срещу България, Белгия, Естония, Франция, Португалия, Латвия, Финландия, Полша, Малта и Словакия, тъй като не спазват европейската законодателство по околната среда в пет области – превенция на наводнения, събиране на електрически и електронни отпадъци, чистотата на водите, ограничаване на вредни шумове и поддържане на открити места за изхвърляне на боклуци.

ЕК изисква от България да спазва напълно Директива 2007/0/ЕС за оценка и управление на риска от наводнения.

Директивата изисква държавите членки да извършват предварителна оценка до 2011 г. за идентифициране на речните басейни и съответни крайморски райони, изложени на риск от наводнения. По отношение на такива зони, те ще трябва да изготвят карти на риска от наводнения до 2013 г. Те също така трябва и да създадат до 2015 г. планове за управление на риска от наводнения, фокусирани върху превенцията, защитата и подготвеността.

Страните членки трябваше да приложат директивата в националното законодателство не по-късно от 29 ноември 2009 г.

България и другите засегнати страни имат два месеца да отговорят какво е направено по изпратеното от Европейската комисия „обосновано мнение“.

С друго решение от четвъртък ЕК поиска от Европейския съд да наложи сериозни финансови санкции на Люксембург за непризнаване на професионалната квалификация на лекари, медицински сестри, фармацевти, ветеринари и архитекти от България и Румъния, въпреки решението на Европейския съд по казуса. Затова Люксембург отново отива на съд. Освен това ЕК настоява на страната да бъде наложена значителна глоба – по 14 280 евро на ден със задна дата – от 2008-а, когато е произнесено първото решение.

Източник: Mediapool

Това показват данните от проучване на европейската статистическа служба Евростат, извършено през 2009 г. в 37 европейски страни (27-те членки на ЕС плюс 10 асоциирани членки, включително всички балкански страни и Турция) за цените на храната, алкохола и цигарите в ЕС.

Към края на 2009 г. България се подрежда и на първо място в ЕС по евтин алкохол и на второ място по най-ниски цени на цигарите. Статистиката обаче показва, че цигарите у нас в сравнение с всички балкански страни, без Гърция и Турция, са по-скъпи, а алкохолът у нас държи първенството по евтиния в целия ЕС плюс Балканите, като конкуренти по ниски цени на пиенето са Румъния и Македония.

В Дания храната два пъти по-скъпа от нашата

В Дания цената на храната и безалкохолните е с около 40% по-висока от средната за ЕС и там е най-скъпа. В Ирландия, Финландия, Люксембург, Австрия, Белгия, Германия и Франция хранителните продукти са между 10 и 30% по-скъпи от средното равнище за ЕС, Италия, Кипър, Швеция и Гърция са с цени около 10% по-високи от средните, докато Холандия, Испания, Великобритания, Словения, Малта и Португалия са с цени около 10% под средните.

В Литва, Словакия, Естония, Унгария, Чехия и Латвия цената на храната е между 10 и 30% под средната за ЕС. В България, Румъния и Полша тя е между 30 и 40% по-ниска.

Цигарите в България пет пъти по-евтини от цигарите в Ирландия

От разбивката на цените се вижда още, че хлябът и зърнените храни в България са с цена, която е 52% от средната за ЕС, в Полша тя е 56%, в Румъния – 58%, докато в Дания тя е 146%, а в Ирландия – 132%.

За месото цените варират от 56% в Полша, 58% в Румъния, 59% в България до 131% в Дания и 128% в Австрия.

Млякото, млечните продукти и яйцата са най-евтини в Полша – цените им са 63% от средните в ЕС, в Латвия – 77%, а в Ирландия и Кипър са 137%. В България те се приближават до средните – 92%, като в страни със значително по-високи доходи на населението млечните продукти са по-евтини от българските.

Алкохолните напитки в България отново са сред най-достъпните по цени в ЕС, като отстъпваме първенството само на Румъния. Най-скъп е алкохолът във Финландия – 170% от средната цена за ЕС, Ирландия – 167%, Швеция – 138% и Дания – 135%. В Румъния той е на цени, които са 70% от средните за ЕС, в България – 77%, в Унгария – 84%.

По отношение на тютюневите изделия разликата между най-скъпите и най-евтините цигари е път пъти. В Ирландия цената им е 217% от средната за ЕС, във Великобритания – 166%, Франция – 133%, Швеция – 130%. По същото време най-евтини те са в България – 46% от средната цена за ЕС, в Румъния са почти толкова – 47%, в Латвия и Унгария – 51%.

В Македония, Сърбия и Черна гора цените на цигарите са 30% от тези в ЕС, в Босна и Херцеговина и в Албания са 33%, в Турция са 52%, а в Гърция – 72%.

Данните са от 2009 г. и не отразяват рязката промяна в акцизите на цигарените изделия в България от началото на тази година, както и в други страни на ЕС, където също имаше увеличаване на облагането. Според оценка на митниците цигарите в България след вдигането на акциза са станали още по-неконкурентни на цигарите в съседните страни.

Източник: Mediapool

„Възстановяването се движи основно от експорта, докато вътрешното търсене остава негативно“, коментира ситуацията в региона пред „Блумбърг“ Яромир Синдел, икономист от „Ситигруп“-Прага.

Ден преди националната статистика да обяви предварителни резултати за състоянието на българската икономика за януари-март, агенцията цитира прогноза на неназовани източници за сериозен спад от 3%. Той ще дойде след -5.9% свиване на икономиката през последните три месеца на 2009 г.

Малко по-позитивна е оценката пред SeeNews на Цветослав Цачев – ръководителят „Анализи“ в „Елана трейдинг“, според когото БВП ще е с понижение между 1 и 2%.

Националните статистики на повечето държави от Източна Европа също трябва да обявят днес предварителните данни за брутните си вътрешни продукти за първото тримесечие.

Със сигурност неприятни негативни резултати ще отчетат проблемни държави в района като Унгария (-2.1%) и Румъния (-3.3%), съобщи „Блумбърг“. В същото време очакванията са БВП на Чехия да отчете ръст 1.2%, а на Словакия 4.5% нагоре.

Все пак анализаторите отчитат като положителен факт за България, че има забавяне в свиването на икономиката. Цачев очаква ръст от 1 до 2% за последните 2 тримесечия и повишение от 1% за цялата 2010 г.

Според него най-лошото за металургичния сектор, минното дело и металургията вече е минало, заради възстановяването на глобалните пазари. Само преди седмица Центърът за икономическо развитие също прогнозира спад за първите 3 месеца около 3% на годишна база и слаб растеж едва през третото и четвъртото тримесечие.

В обновената вчера прогноза на МВФ за страната се потвърждават очакванията за съвсем минимален растеж на икономиката от 0.2% за 2010г. Допитване на „Томпсън Ройтерс“ и австрийската OeKB CEE вчера също показа подобряване спрямо април 2009 г. на бизнес климата в Източна Европа, включително България.

Анализаторите обаче остават предпазливи. „Държавните разходи не бяха намалени достатъчно (за да окажат ефект)“, коментира Цачев.  МВФ за пореден път предупреди, че не бива да има никакво отстъпление от строгата фискална дисциплина.

През 2009 г. страната ни отчете дефицит от 3.9%, а Кипър – 6.1%. Дания прогнозира 5.4% дефицит за тази година, Финландия – 4.1%.

Същевременно Естония, за която се очакваше да въведе еврото почти едновременно с България и Румъния, получи зелена светлина от Еврокомосията (виж текста долу).

Констатациите в доклада, чрез който ЕК отчита напредъка на страните – кандидатки да въведат еврото са по-критични от очакванията, създадени от изявленията в последните седмици на премиера Бойко Борисов и финансовия министър Симеон Дянков.

При неформалното обсъждане на конвергентните програми на страните членки на срещата на финансовите министри от ЕС в средата на април Борисов и Дянков обявиха, че Брюксел оценява положително планираните мерки на правителството, както и инициативата му само да включи в бюджетния дефицит за 2009 г. сключените от предишния кабинет и финансово негарантирани договори, заради които фискалната дупка надхвърли 3%.

В обявения вчера документ се казва, че натрупаният от България свръхдефицит е резултат от неблагоприятната икономическа среда, има временен характер и може да бъде овладян до края на годината.

В същото време се повтаря предупреждението на финансовите министри, че „планираната за 2010 г. консолидация (на бюджета, бел.ред.) не е подкрепена напълно от мерките, заложени в конвергентната програма. Тяхното изпълнение зависи от оптимистичен макроикономически сценарий.“ Съветът на министрите посочи още, че изпълнението на програмата е в риск, ако не се намали бюджетния дефицит.

Брюксел отбелязва, че дупката в българския бюджет е продължила да нараства и в началото на 2010 г. заради слаба събираемост на приходите и по-големи от очакваните разходи.

Освен бюджетният дефицит, още три от петте критерия за еврозоната се оказват неизпълними към момента за страната. Инфлацията е проблем – при 1% референтна база, само до март България има 1.7%, а до края на годината цифрата ще нарасне още.

От средата на миналата година страната не покрива и критерия за дългосрочните лихвени проценти. През март 2010 г. те са били средно 6,9%, над допустимата стойност от 6%. Според Брюксел предизвикателство остава и способността на страната да изпълнява стабилно критериите за еврото по време на адължителния двегодишен престой във валутния механизъм ERM2, известен като „чакалнята“ на еврозоната.

Единствената светлина в тунела идва от държавния дълг, където българските 17% са доста под тавана 60% от БВП.

Докладът е критичен и към закона за БНБ, който според Еврокомисията не е съвместим с Договора от Лисабон и правилата на Европейската централна банка. „Законът за конфликт на интереси съдържа текстове, които са несъместими с независимостта на БНБ,“ отчита документът. „Непълноти и несъместимости“ съществуват и във валутната политика, издаването на банкноти и монети, одита и статистиката, както и „институционалната и лична независимост“ в българската централна банка.

Докладът ще бъде изпратен до Съвета на финансовите министри на ЕС (ЕКОФИН) като част от процедурата за свръхдефицит. Съветът ще разгледа заключенията на комисията и ще препоръча на България мерки за намаляване на дефицита.

След това Еврокомисията ще даде на правителството краен срок, в който да реши проблема. Обичайно страните получават за това две години. Препоръките обаче не са задължителни. На теория неизпълнението им може да доведе до санкции като отрязване на достъпа до заеми от Европейската инвестиционна банка, но на практика това не се е случвало досега.

Тази практика обаче може да се промени, предупреди еврокомисарят по икономически и валутни въпроси Оли Рен. „Процедурата за свръхдефицит ще остане в основата на Пакта за стабиност на ЕС – но трябва да наострим още зъбите си,“ посочи Рен при представянето на Доклада за сближаване.

Председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу заяви: „Без санкции няма да имаме достатъчно доверие. Това е много важно за самите страни-членки – да имат мотивация, за да спазват правилата в еврозоната“.

Оли Рен каза още, че стриктното прилагане на бюджетните правила от Пакта за стабилност и растеж на ЕС „е най-добрият начин да бъдат уверени финансовите пазари, че намалението на нивата на дефицита и дълговете ще бъде извършено правилно“ и в навременен срок.

„Новината за предложението Естония да влезе в еврозоната е донякъде добра за България“, коментира за „Дневник“ Даниел Грос от Центъра за изследване на европейските политики в Брюксел.

Според него това означава, че еврозоната не е твърде вглъбена в собствените си проблеми, за да допусне една малка страна, която устойчиво изпълнява критериите. Същевременно обаче Бълагрия не отговаря на два от критериите за влизане еврозоната. Така че българското правителство трябва да се концентрира върху това, подчерта той.

Слабото евро по принцип е добро за България заради валутния фонд в страната, тъй като това ще помогне на държавата да подобри конкурентноспособнотта си. Освен това то би могло да й помогне по-бързо за подкрие необходимите критерии за еврозоната, допълни Грос.

Той припомни, че няма формални критерии за присъединяване към ERM 2, но предвид сериозните проблеми в еврозоната една странa трябва да покаже, че не би създала такива, защото вътрешните проблеми са достатъчни.

Източник: Dnevnik.bg

Обявяването на спасителния план за Европа предизвика същата критика, каквато и програмата за подпомагане на финансовите компании в САЩ- че парите ще се платят в брой и от джоба на данъкоплатеца. Намесата на Международния валутен фонд (МВФ) в Европа предизвика нови опасения, че САЩ ще плащат сметките на Гърция.

Всъщност дори САЩ биха се затруднили да намерят по около 30 хил. долара в брой за всеки европеец. Ако компаниите от индекса Dow Jones бяха решили да дарят всичките си налични пари (по данни от последните периоди), те биха събрали едва около 250 млрд. долара – дори не и половината от спасителния пакет. С помощта на Berkshire Hathaway, Apple, Goldman Sachs и „Гугъл“ сумата нараства до 335.6 млрд. долара.

Обещаните пари за Европа няма да засипят пазарите наведнъж, а ще са отделени под формата на гаранция от 440 млрд. евро. Страните-членки ще получават част от сумата само ако са застрашени от несъстоятелност по облигациите си. Всъщност специалният фонд ще издаде свои книжа, а с приходите ще изкупува облигации на европейските икономики с проблеми.

В брой обаче ще се предлагат 60 млрд. евро от европейския бюджет.

Заемите на МВФ пък ще се договарят според нуждите на отделните страни, каза директорът на фонда Доминик Строс-Кан.

Източник: Dnewnik.bg

Проекти за производство на екоенергия и енергийна ефективност, включително за енергийна ефективност в индустрията и транспорта.

Източник: Dnewnik.bg

Източник: Фокус Нюз/Жулиета НИКОЛОВА

Снимки от събитието (кликнете за увеличаване)

„От друга страна, възрастните хора са доста консервативни и ако фирмите се задължат да изписват на продуктите си, че в тях има ГМО, не съм сигурен какъв ще бъде ефектът – най-вероятно, ако не е страшно евтино, хората няма да купуват подобни продукти“, допълни още Кулев.

По думите му България има потенциала да се развива на пазара на екологично чисти и здравословни хранителни продукти. Страната има по-голям интерес да произвежда подобен тип продукти, отколкото да заложи на производство на генно модифицирани храни. В Европа все повече се търсят екологично чисти продукти и ако България се наложи като такъв тип производител това ще бъде по-добър ход, отколкото насочването към ГМО продукция, която изисква конкуренция с големи масови производители, посочи маркетинговият анализатор.

Интерес към хранителния екосегмент има както от страна на потребителите, така и от страна на бизнеса, твърди експертът. Около 10 – 15 % процента от потребителите са склонни да плащат по-скъпо за здравословни храни. Така че ако производителите започнат да разработват този
пазар и убедят клиентите, че има предимства в тези продукти, все повече потребители ще се насочат към тях. Според Кулев кризата временно е блокирала развитието на този бранш, но именно той може да предостави възможност много фирми да открият ниша в европейския пазар и изход от кризата.

Вчера стана ясно, че спорните промени в Закона за генетично модифицираните организми, които предвиждат по-лесно пускане на ГМО в околната среда и пазара, ще бъдат разгледани през март на второ четене от Народното събрание.

Източник: Dnevnik.bg