„От друга страна, възрастните хора са доста консервативни и ако фирмите се задължат да изписват на продуктите си, че в тях има ГМО, не съм сигурен какъв ще бъде ефектът – най-вероятно, ако не е страшно евтино, хората няма да купуват подобни продукти“, допълни още Кулев.

По думите му България има потенциала да се развива на пазара на екологично чисти и здравословни хранителни продукти. Страната има по-голям интерес да произвежда подобен тип продукти, отколкото да заложи на производство на генно модифицирани храни. В Европа все повече се търсят екологично чисти продукти и ако България се наложи като такъв тип производител това ще бъде по-добър ход, отколкото насочването към ГМО продукция, която изисква конкуренция с големи масови производители, посочи маркетинговият анализатор.

Интерес към хранителния екосегмент има както от страна на потребителите, така и от страна на бизнеса, твърди експертът. Около 10 – 15 % процента от потребителите са склонни да плащат по-скъпо за здравословни храни. Така че ако производителите започнат да разработват този
пазар и убедят клиентите, че има предимства в тези продукти, все повече потребители ще се насочат към тях. Според Кулев кризата временно е блокирала развитието на този бранш, но именно той може да предостави възможност много фирми да открият ниша в европейския пазар и изход от кризата.

Вчера стана ясно, че спорните промени в Закона за генетично модифицираните организми, които предвиждат по-лесно пускане на ГМО в околната среда и пазара, ще бъдат разгледани през март на второ четене от Народното събрание.

Източник: Dnevnik.bg

Това уверяват от Министрество на околната среда и водите в разпространено чрез медиите изявление. От министреството отричат основанията кампанията, която се провежда от седмица в публичното пространство.

Законът не позволява пускането в продажба на генетично модифицирани съставки, както и тяхното засаждане и производство.
Законът за генетично модифицираните организми не третира храни и фуражи и това е изрично постановено в отделен член от закона, посочват от ековедомството.

В обхвата на закона, който се разглежда в НС и който предизвика обществените вълнения и протести, влизат лабораторни научни изследвания и освобождаване в околната среда, което означава единствено полеви опити с научни цели, а не засаждане на ГМО култури с търговска цел, нито с цел използване в храни, фуражи и лекарства.

Мотив за промяната в този закон е, българската страна да приведе своите процедури в съответствие с тези, действащи в останалите страни – членки на ЕС.
Уеднаквявайки процедурите, България се присъединява към системата за контрол вътре в ЕС, с което процесът не само че не се „либерализира“, а напротив – въвежда се допълнителна превенция на европейско ниво.

От министерството посочват като пример за затягане на контрола факта, че за всеки полеви опит с ГМО ще се иска разрешение и всеки отделен случай ще се разглежда конкретно. Също така всеки случай вече ще има отделно досие, което ще съдържа оценка за риска за околната среда и ще се разглежда от комисия, в която ще влизат учени от БАН и висшите учебни заведения.

Процедурата е достатъчно рестриктивна, тъй като предвижда и обществено обсъждане, а също и след съгласуване с неправителствени организации ще се въведат и допълнителни ограничения, допълват от МОСВ. Запазва се забраната за освобождаване в околната среда в зоните от националната екологична мрежа Натура 2000, както и в определен буферен пояс.

С проектозакона се предвижда да отпадне забраната, въведена за няколко ГМО култури за цели, различни от храни, фуражи и лекарства, като остава режимът за издаване на разрешителни за всеки конкретен случай.

Отпада и забраната за пускането им на пазара, тъй като това е процедура, която се осъществява на европейско ниво с участието на всички държави членки.

Преди да се издаде разрешение за пускане на пазара на даден ГМО продукт за цели, различни от храни, фуражи и лекарства, се извършва съгласуване с всички държави членки и с ЕК. При липса на възражения издаденото разрешение за пускане на пазара е валидно за територията на целия ЕС.

Източник: ДневникБГ

Европейският закон не позволява вноса на фураж и храни, заразени с ГМ вещества, той проявява т.нар „нулев толеранс“. Дори наличието на няколко ГМ семена би означавало връщане на цялата пратка. Според животновъдите съществуващите законите не работят, защото ГМ вещества са навсякъде заради световната верига за доставки.

„Въпреки че разбираме тревогите на потребителите в Европа, не сме съгласни с този „нулев толеранс“, защото той всъщност блокира търговията“, казва Пека Песонен, генерален секретар на „Copa-Cogeca“, коалиция от групи, представляваща общо 15 млн. европейски фермери. Според него фермерите на свинско и пилешко месо ще се окажат принудени да прекратят дейността си, освен ако в Европа не се приемат по-прагматични мерки като например определяне на реалистична граница от 0,5%, под която да е позволен вноса на замърсени ГМ култури например.

Такъв „толеранс“ съществува за други замърсители, включително пестициди и тежки метали. Защо подобно изключение да не съществува и за ГМ вещества, повечето от които за разрешени за консумация навсякъде по света?

Миналата година са били отказани 200 хиляди тона фураж, предимно соя и царевица точно защото са открити малки количества ГМ царевица. Европейските власти откриват и следи от ГМ лен, в резултат на което се връщат повече от 100 пратки. Върнатият лен е само малка част от общо 32 млн. тона внасяни всяка година, но води до забавяне на доставките, по-високи цени и нежелание на производителите да поемат риска от изпращането на други партиди.

Цените ще се покачват допълнително през годината заради продължителната суша в Южна Америка и увеличеното търсене от страна на Китай, който приема примеси в пратките.
Очаква се броят на видовете ГМ култури да се повиши. До този момент се отглеждат 30 такива култури по света, но се очаква броят им да се увеличи четирикратно до 2015г., което би означавало дори по-щателни проверки от европейска страна.

Нещата се усложняват допълнително и от факта, че ЕК ще бъде подменена през февруари. Говорителят на здравната комисия, която въведе политиката на „нулевия толеранс“, за да отговори на обществените настроения, съобщи, че вече са започнали „интензивни консултации“ по отношение на вноса на храни за животни. „Веднага след като се сформира новата комисия, тя ще трябва да вземе решение по този въпрос“, казва още говорителя на комисията.