Един от Новите предприемачи е Франциско Хавиер Робредо Арана от Испания. Негов Домакин предприемач е Междунадното училище по езици в Малта. „Опитът беше уникален и много си струваше. Имах възможност да усъвършенствам мениджърските си умения в области като администрация, финанси и международни отношения“, сподели той. Училището по езици също е спечелило от обмена. „Беше ни полезно и приятно да работим с Франциско. Той ни предостави ценна информация за испанския пазар и добави културна пъстрота в офиса ни“, каза Домакинът предприемач.

До настоящия момент 1200 потенциални Нови предприемачи и Домакини предприемачи от 24 европейски страни са кандидатствали по програмата. Испания и Италия водят по броя на кандидатурите. От двете страни са 29% от Новите предприемачи и 30% от Домакините предприемачи.“Реклама/Промоция/Медии“ е най-желаният сектор (15 % от кандидатурите), а на второ място с 10% е секторът „Образование и обучение“.
Източник: Дневник БГ

В края на септември тя обсъди възможността на микропредприятия и граждани да бъдат отпускани кредити с максимален размер 25 000 евро. Обсъждането се проведе във връзка с доклад на унгарския депутат Кинга Гьонц. Според нея от механизма за микрокредитиране биха могли да се възползват „тези, които не получават банкови заеми, тези, които са загубили работните си места, и тези, които са изправени пред трудности да навлязат на пазара на труда“. Депутатът предложи от началото да 2010 г. до края на 2013 да се отпуснат 150 милиона евро по механизма за микрокредириране, както и да бъде създаден отделен бюджетен ред за кредитите.

Някои от членовете на комисията критикуват идеята за микрокредитите, защото смятат, че не е подходящо в период на икономическа криза да се поемат нови ангажименти за разходи. Те също така се съмняват дали парите ще достигнат до хората, за които са предназначени.

Комисията на ЕП по заетостта ще гласува доклада на 5 ноември, а на пленарно заседание предложението ще се разисква през декември 2009 г.
Източник: Дневник БГ

Европейският съвет не успя да уточни колко средства ще трябва да бъдат отделени от всяка страна членка за постигане на общия ангажимент на ЕС. Тези преговори бяха оставени за работна група, която ще започне работа след срещата в Копенхаген. Решението беше отложено заради разделението между страните членки, някои от които настояваха конкретните сметки да се правят едва когато стане ясно колко пари ще сложат на масата другите големи донори като САЩ и Китай.

Група от девет източноевропейски страни, между които е и България, настояваше да поеме по-малка част от общия европейски принос. Под техен натиск Европейският съвет реши, че финансирането от всяка членка ще се определя по комбиниран принцип от БВП на глава от населението, финансовото състояние на държавата и емисиите, които отделя. Това ще позволи на по-бедните страни да плащат по-малко. Според българския премиер Бойко Борисов така България може да спести 40-50 милиона евро годишно. Решението гарантира, „че няма ние да се явим донори на Индия, Китай, Бразилия и Русия“, каза Борисов.

Деветте източноевропейски страни извоюваха и друго свое искане – в периода 2010-2012 г. да определят на доброволен принцип приноса си към общоевропейската помощ за климатичните мерки на развиващия се свят. Според оценка на Европейската комисия в следващите три години ЕС ще трябва да отделя между 5 и 7 милиарда евро годишно за борбата с глобалното затопляне в по-бедните страни.

Сред малкото точки, единодушно приети от европейските лидери, беше споразумението, че до 2050 г. ЕС ще намали парниковите си емисии с 80-95% от стойността им през 1990 г. Във вторник шведският премиер и председател на ЕС Фредрик Райнфелт и председателят на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу заминават за Вашингтон , където ще разговарят с американския президент Барак Обама за приноса на САЩ към климатичните мерки на развиващия се свят. По данни на Европейската комисия до 2020 г. развитите страни трябва да отделят публично финансиране от 50 милиарда евро на година, за да помогнат на по-бедните страни от Азия, Африка и Южна Америка да се включат в борбата с глобалното затопляне.

Източник: Дневник БГ

Общата стойност на проектите надхвърля 400 млн. лв., които изцяло се субсидират от еврофонда за развитие на селските райони и националния бюджет. Средствата са по две от мерките на програмата – за обновяване и развитие на селата и за основни услуги за населението и икономиката в тези райони.

Източни: Дневник БГ

Европа.Дневник започва да публикува медийни досиета по важни европейски въпроси. В тях ще представяме в удобен за четене вид най-важното по дадена тема, позициите на засегнатите страни, ситуацията по проблема в България, както и линкове към всички свързани с въпроса европейски документи.

Всички медийни досиета, както и повече експертна информация за ЕС може да намерите в рубрика Евроконсултант.

Иновация – нов или доказано значим продукт (предмет или услуга) или процес, нов маркетингов или организационен метод, бизнес-практика, организация на работното място или външни отношения. Това е дефиницията, която Европейската комисия дава във връзка с годината на творчеството и иновациите. Девизът на годината е „Използвай въображението си, твори, бъди новатор!“ и ако имате идея и тя си струва да бъда финансирана, съществуват множество европейски и национални фондове за иновационни проекти, с които си струва да се запознаете още сега.

В България

Ако предприятието ви е сравнително малко и ново и нямате европейски партньори, е най-добре да се обърнете към финансиращите фондове на национално ниво, които предлагат разнообразни инструменти в сравнително малко конкуретна среда. Често изтъкван недостатък е дългата и сложна процедура за кандидатстване, която засега не може да бъде избегната, имайки предвид големината на отпуснатите суми. Затова навременното информиране и събиране на цялата информация за всички необходими документи и условия, на които трябва да отговаря проектът, са повече от препоръчителни.

Ако проектът ви е на ранен изследователски етап или има висок технологичен риск, е добре да изберете национален фонд „Научни изследвания“. Фондът е създаден през 1990 г. към Дирекция „Научни изследвания“ на Министерството на образованието и науката като структура за финансиране на научни изследвания на проектен принцип. Това е единствената национална институция, финансираща научните изследвания и рискови разработки във всички области на науката в България. Фондът подкрепя както разработването на научните проекти, така и защитата на научния продукт.

Пълен списък на конкурсите към Фонда за 2009 г. можете да намерите тук. Процедурата по кандидатсване е улеснена максимално и започва с попълване на интернет формуляр. След подаването на документи се изсиква в двумесечен срок ръководителите на проекта да представят писмено съгласие от ръководителите на кандидатстващите организации.

Ако представлявате малко или средно предприятие, е добре да се обърнете към Националния иновационен фонд. Той е създаден в процеса на присъединяване на България към ЕС с цел повишаване конкуретноспособността на българските предприятия и способността им да устояват на външния натиск. Фондът цели да подобри пазарния резултат за предприятията и за обществото, което на практика означава по-добри цени за по-високо качество, увеличаване обема на производство, намаляване използването на ресурси и увеличаване на инвестициите в ефективни предприятия. Финансовата схема за финансиране на иновативни предприятия се реализира в периода 2009-2013 година с общ бюджет до 263 млн. лв. В конкурсна сесия за субсидиране на проект от Фонда може да участва отделно предприятие или съвместно с други предприятия и/или изследователски организации от държави-членки на ЕС. Типовете проекти, с които може да се кандидатства са два:

• научноизследователски развойни проекти, при тях максималната стойност на субсидията е в размер на  500 000 лв. със срок на реализация от 12 до 36 месеца;
• проекти за техническа осъществимост, при тях максималната стойност на субсидията е до 50 000 лв. със срок на реализация до 1 година. Общото между двата типа проекти е, че включват основно индустриални научни изследвания и експериментално развитие.

Националният иновационен фонд не финансира проекти от областта на селското стопанство, лесовъдството, рибната промишленост, както и такива, които вече са финансирани по други донорски програми (български, на ЕС, международни).

В Европейския съюз

Несъмнено възможностите за финансиране на иновационни проекти на европейско ниво са значително по-разнообразни и с по-голям бюджет, но и конкурентните идеи са повече.

Седма рамкова програма (FP7) на ЕС за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности е главният инструмент на ЕС за финансиране на научни изследвания и иновации в Европа с продължителност от 2007 до 2013 г.

За разлика от предишните издания на програмата, тази акцентира върху научните изследвания, насочени към потребностите на европейската индустрия и амбициите й да се превърне в световен лидер в определени сектори. Координатор на програмата за България е Министерството на образованието и културата.

За финансиране от 7РП могат да кандидатстват както юридически лица (предприятия, университети, организации с нестопанска цел), така и отделни лица (изследователи и учени, докторанти).

7РП се състои от 4 основни блока дейности, които формират 4 специфични програми плюс една пета, конкретна програма за ядрени изследвания. Тези специфични програми са: Сътрудничество, Идеи, Хора, Капацитети и програма „Евратом“.

Препоръчително е след като сте се запознали с правилата за научни изследвания по 7РП, да потърсите други партньори от ЕС или участници извън ЕС, които споделят вашите идеи. След това може да изпратите съвместна молба до Европейската комисия съгласно сроковете в поканата за предложение и съответната работна програма. Тя гарантира надлежна оценка на вашето предложение от 3 до 7 независими оценители, които са експерти в тази област. Ако оценката е положителна, ще започнат преговори по сключване на договор и стариране на проекта.

Информация за всички активни покани по програми може да намерите на специално създадения портал за 7РП на интернет страницата на Министерството на образованието.

Рамкова програма за конкурентоспособност и иновации, CIP подкрепя иновативността в отговор на целите на обновената Лисабонска стратегия за стимулиране на икономическия растеж и създаването на нови работни места в Европа. Програмата насърчава иновативните дейности, свързани с използването на информационни технологии, екологични технологии и на възобновяеми източници на енергия. Рамковата програма има продължителност от 2007 до 2013 г. и е разделена на три оперативни програми със следните дейности:
·         Програма за предприемачество и иновации, която цели осигуряване на услуги в подкрепа на бизнеса и иновациите чрез мрежа от регионални центрове – Enterprise Europe Network;
· Програма за подпомагане на политиката в областта на информационните и комуникационните технологии,която е насочена към създаване на единно европейско информационно пространство;
· Програма за интелигентна енергия в Европаза насърчаване на енергийната ефективност.

За иновативни идеи в сферата на опазването на околната среда е създаден специален финансов инструмент на ЕК – Програма LIFE+. Програмата обхваща следните компоненти:

· LIFE+ Природа и биологично разнообразие

· LIFE+ Политика и управление на околната среда

· LIFE+ Информация и комуникации

Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“

Друг източник на финансиране могат да бъдат разнообразните оперативни програми на структурните фондове на ЕС, които обхващат седем области: транспорт, околна среда, развитие на човешки ресурси, развитие на конкуренстноспособността на българската икономика, административен капацитет, регионално развитие и техническа помощ. Допълнителна информация за условията на кандидатстване и текущи конкурси може да намерите на официалната страница на структурните фондове в България.

През 2009 година ще бъде публикувана покана за развитие на иновационни дейности към оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“. Тя съдържа процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на стартиращи иновативни предприятия с общ бюджет 19,5 млн. лв. Според индикативната програма на ОП „Конкурентоспосбност“ процедурата за подбор на проекти трябва да публикавана през второто тримесечие тази година. По нея могат да кандидатстват предприятия (микро, малки, средни) или кооперации, регистрирани по Търговския закон или Закона за кооперациите, не по-рано от три години преди датата на подаване на проектното предложение.

В рамките на европейската година на творчеството и иновациите Европейската комисия разработи и специална брошура с най-добрите практики от европейски финансиращи програми до сега.

Източник: Дневник БГ