Нарушени са директивите за обществените търгове, за общ енергиен пазар и за околната средa.

ЕК счита, че България, Кипър, Латвия, Португалия и Словения не прилагат напълно директива на Европейския съюз при оспорване на резултати от обществени търгове.

България трябва да създаде законови гаранции, че поръчките се възлагат на фирмите, подали най-добра оферта и че в противен случай има реална възможност за преразглеждане.

Това е важно, за да се осигурят прозрачност и конкуренция, както и да се прекрати практиката за неправомерно пряко възлагане на избрани фирми, която от  ЕК определят като много сериозно нарушение на европейското законодателство.

Другата наказателна процедура е за неприлагане на законодателството за общ енергиен пазар. Еврокомисията смята, че България не е отворила в необходимата степен пазара си на газ и електроенергия, така че да гарантира на фирмите и гражданите избор и разумни цени. Това беше посочено и като една от причините България да остане почти без алтернативи при газовата криза в началото на миналата година.

Европейската комисия обяви още, че започва процедура срещу България, Белгия, Естония, Франция, Португалия, Латвия, Финландия, Полша, Малта и Словакия, тъй като не спазват европейската законодателство по околната среда в пет области – превенция на наводнения, събиране на електрически и електронни отпадъци, чистотата на водите, ограничаване на вредни шумове и поддържане на открити места за изхвърляне на боклуци.

ЕК изисква от България да спазва напълно Директива 2007/0/ЕС за оценка и управление на риска от наводнения.

Директивата изисква държавите членки да извършват предварителна оценка до 2011 г. за идентифициране на речните басейни и съответни крайморски райони, изложени на риск от наводнения. По отношение на такива зони, те ще трябва да изготвят карти на риска от наводнения до 2013 г. Те също така трябва и да създадат до 2015 г. планове за управление на риска от наводнения, фокусирани върху превенцията, защитата и подготвеността.

Страните членки трябваше да приложат директивата в националното законодателство не по-късно от 29 ноември 2009 г.

България и другите засегнати страни имат два месеца да отговорят какво е направено по изпратеното от Европейската комисия „обосновано мнение“.

С друго решение от четвъртък ЕК поиска от Европейския съд да наложи сериозни финансови санкции на Люксембург за непризнаване на професионалната квалификация на лекари, медицински сестри, фармацевти, ветеринари и архитекти от България и Румъния, въпреки решението на Европейския съд по казуса. Затова Люксембург отново отива на съд. Освен това ЕК настоява на страната да бъде наложена значителна глоба – по 14 280 евро на ден със задна дата – от 2008-а, когато е произнесено първото решение.

Източник: Mediapool

Тази сряда, 3 февруари, ще се проведе 27-о изслушване, което ще бъде за Кристалина Георгиева, номинирана от българското правителство да замени Румяна Желева, която оттегли кандидатурата си на 19 януари.
Но след 26 изслушвания, протекли в рамките на седем дни, няма нужда да чакаме изслушването на Георгиева преди да критикуваме процеса на изслушвания. Като тест те бяха нищожни и с нищожни резултати. Комисарите, в повечето случаи, минаха (макар и не с лекота), а евродепутатите, в повечето случаи, се провалиха. Следващия път, когато е номинирана Еврокомисия, изслушванията би трябвало да са организирани различно.

Основен недостатък на структурата

Решението на парламента да не групира въпросите по тема беше катастрофа. Евродепутатите скачаха от тема на тема. Повечето комисари се изправяха пред един и същ въпрос, зададен по различни начини от различните групи. Кандидатите повтаряха своите отговори и избягваха да отговорят с по-голяма дълбочина. Сийм Калас, кандидат-комисарят по транспорта, два пъти беше попитан за трудностите, които срещат жп пътниците, защото в Европа няма единен портал за закупуване на жп билети за различни места на континента. Първия път той заяви, че това е ужасно, а два часа по-късно каза, че е нелепо.

Основна слабост на евродепутатите

Евродепутатите се доказаха като много слаби в задаването на директни въпроси. Имаше някои добри кратки въпроси, които сварваха комисарите неподготвени (“С какво искате да бъдете запомнен?“, „Къде очаквате неуспехи?“, „Спрямо кои страни бихте променили политиката на ЕС?“). Но като цяло депутатите говореха твърде много.

Те третираха полагащия им се максимум от две минути, за да зададат въпроси, като шанс да държат речи. Предвид стриктните правила за спазване на позволеното време при дебатите в ЕП, беше непростимо колко често членовете на парламента преценяваха недобре времево намесата си – понякога толкова погрешно, че не успяваха да зададат въпрос преди да изтече времето от две минути. Повече от веднъж Ева Жоли, френски евродепутат от групата на Зелените, която председателства комисията по развитие се шегуваше с кандидата: „Трябва да предположите края на въпроса, но отговорете по цялата тема“.

Стриктно прилаганите ограничения на времето бяха добри да осигурят това изслушванията да свършват навреме. Но някои от тях звучаха като игрово шоу: Пиебалгс „30 секунди“ за СПИН и ХИВ.

Твърде много време беше посветено на търсенето на уверения от страна на кандидат-комисарите, че ще „работят в близко сътрудничество“ с парламента и ще го виждат като „важен партньор“. Трудно е да се избегне заключението, че за много евродепутати основният интерес беше колко власт може да спечели Европарламента.

Основна слабост на кандидатите

Катрин Аштън на „изпит“ пред евродепутатите

Комисарите като цяло бяха слаби при представянето на приоритетите си за следващите пет години в ЕК. Приоритетите на Катрин Аштън, външен министър на ЕС и комисар по външната политика, включваха всеки континент освен Австралия и Антарктида. Ласло Андор обеща, че като комисар по заетостта, социалните въпроси и социалното включване ще използва всички съществуваща инструменти от политиките на ЕС, за да развие социалния ред в ЕС и да стимулира икономическото развитие.

Много време за говорене можеше да бъде спестено, ако кандидат-комисарите бяха отстранили своите характерни реплики за желанието им да работят отблизо с евродепутатите през следващите пет години. И все пак дали това беше слабост на кандидатите или на евродепутатите, които алчно поглъщаха подобни ласквателства?

Повечето кандидат-комисари страняха от демонстрирането на някаква смела визия за тяхната област на политики. Оформи се подозрението, че кандидатите са били предупредени да не издават твърде много още по време на примерните изслушвания, организирани вътре в ЕК.

Кони Хедегор по време на изслушването в ЕП

Изслушванията хвърляха повече светлина, когато бяха на комисари с по-стриктно фокусиран ресор. Кони Хедегор, кандидат-комисарят за климата, даде показателни отговори, въпреки че това може би отразява по-скоро нейната пряка свързаност и добри познания по въпроса, отколкото уместните въпроси на депутатите.
Процедурата все пак разкри слабостта на някои кандидати, видно в случая с Желева. Българският кандидат не можа да скрие липсата на идеи за хуманитарната помощ. Попитана какво мисли за Аденския залив и Газа, тя заяви, че ще посети местата. На въпроси за предовратяването на климатични катастрофи, тя отговори, че е била на климатичната конференция в Копенхаген. Изслушванията разкриха най-слабия кандидат, но не винаги тестваха малко по-силните.

Румяна Желева не издържа „изпита“ на депутатите

Уроци за бъдещето
По време на бъдещите изслушвания въпросите трябва да бъдат групирани тематично, с повече време, отделено за тези теми, които по критериите на ЕС са по-важни (например повече време трябва да бъде отделено на разширяването, а не на Euromed). Въпросите за това кой за какво е отговорен и за взаимоотношенията между институциите би трябвало да са групирани заедно. В противен случай, съществува риск сериозните теми да бъдат пренебрегнати. В допълнение, правилно е кандидат-комисарите да бъдат задължени да отговарят по „въпроса за визията“, голямата картина, основните принципи.
Освен това миналото на всеки кандидат трябва да бъде проучвано, а някои въпроси поставени. Парламентът би трябвало да спре да се притеснява за изслушванията като публично представяне. Изслушванията ще работят като човешка и полическа драма, само ако процесът на задаване на въпроси е ефективен. Ако въпросите са редуцирани до това да са просто възможност за евродепутатите да се покажат, тогава те не биха били по-различни от всяка друга част от парламентарната дейност.

Източник: ДневникБГ

Той уточни, че по същата процедура страната ще получава годишно още по 75 милиона евро до 2013 г. включително. Това прави общо 300 милиона. Точно толкова предложи и ЕК през октомври.

Новината за компенсациите дойде след продължило цял ден и завършило много късно снощи заседание на делегации от ЕП и Съвета на ЕС, събрали се на помирителна процедура по бюджета на Европейския съюз за следващата година. Калфин участва в заседанието като член на делегацията на парламента.

Процедурата се състоя, тъй като трябваше да бъде постигнато съгласие за източниците, с които да бъдат осигурени допълнително 767 милиона евро. Тази сума бе необходима, за да се финансират втората част от плана на Европейската комисия за икономическо възстановяване, одобрените нови помощи за млечния сектор в Европейския съюз от 300 милиона евро и компенсациите за АЕЦ „Козлодуй“.

Решено бе средствата да бъдат осигурена чрез икономии от разходи на Съвета на Европейския съюз и на Европейския парламент по различни програми.

Заложените в бюджет 2010 75 милиона евро компенсации за са първа част от общата сума 300 милиона евро, която ще бъде отпусната на България за затварянето на блокове в АЕЦ „Козлодуй“ през следващите четири години.

От страна на Европейския парламент в приетия документ след помирителната процедура е включен текст под черта, който би трябвало да изключи отпускането на следващите три плащания по 75 милиона евро годишно за страната ни през 2011-2014 г. да става след задължителното им включване в бюджетите на Европейския съюз за съответните години, предава БТА.

Средствата за компенсации ще отиват във фонд „Козлодуй“. Следващата година Европейската сметна палата планира проверки за използването на компенсационни средства за затваряне на блокове в ядрени електроцентрали на България, Литва и Словакия. Ако се установи неправомерно използване, следващите вноски могат да бъдат поставени под най-сериозен въпрос.

Източник: Дневник БГ

По време на Съвета по външни отношения и общи въпроси на ЕС министрите ще обсъдят няколко основни теми като част от подготовката на Европейския съвет, който ще се проведе на 29-30 октомври. Сред тях са процесът на ратификация на Лисабонския договор и очакваното му влизане в сила и позицията на ЕС за срещата в Копенхаген по климатичните промени през декември. Сред икономическите въпроси, които ще бъдат дискутирани, са икономическата, финансовата и социалната ситуация в Европа след предприетите от ЕС мерки за справяне с кризата.

Министрите ще обсъдят също стратегията на ЕС за Балтийския регион, нелегалната миграция, както и ситуацията в Босна и Херцеговина, Афганистан, Пакистан, Иран, Близкия изток и Шри Ланка.

На срещата в Люксембург ще присъства и българският външен министър Румяна Желева, съобщиха от Министерството на външните работи.

Източник: Дневник БГ

Средствата са предназначени за разглобяването на реактори от едно до четири от ядрената централа, които България затвори като условие за членството в Евросъюза. Според говорителя на Еврокомисията Феран Тараделяс част от парите могат да отидат за посрещане на икономическите и социалните последици от спирането на централата, за енергийна ефективност, както и за изграждането на нови енергийни мощности – например възобновяема енергия и подобряване на капацитетите на пети и шести блок на атомната централа.

Правителството на Сергей Станишев поиска увеличаване на сумата и удължаване на срока за ползването й още през 2005 г. През септември председателят на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу обеща да предложи допълнителни средства на премиера Бойко Борисов. Подобни компенсации не са прецедент – такива са били дадени на Литва за ядрената централа „Игналина“ и на Словакия за централата в Бохунице.

През последните десет години България е получила от ЕС 550 милиона евро за затварянето и разглобяването на четирите реактора на АЕЦ „Козлодуй“. Договорът за присъединяване на страната към ЕС определи 230 милиона евро за периода 2007 – 2009 г. като компенсации за спирането на реакторите. До момента са сключени договори за 92% от средствата за 2007 и 2008 г., a 77.5 милиона евро за тази година тепърва ще се усвояват. Освен компенсациите България e получила и 200 милиона евро като заем от Евратом за модернизация на реактори 5 и 6 на АЕЦ „Козлодуй“.

Източник: Дневник БГ

Основни принципи

Свободното движение на хора е една от основните свободи, гарантирани от законодателството на Общността, и включва правото да се живее и работи в друга държава-членка. Правото на свободно движение в Общността се отнася не само за работещите, но също и за други категории лица, като например студенти, пенсионери и изобщо за гражданите на ЕС. Това вероятно е най-важното право на хората, осигурено по силата на законодателството на Общността, и важен елемент както на вътрешния пазар, така и на европейското гражданство. Преместването в друга страна е важно решение и хората трябва да имат точна информация за своите права. Преходните договорености се прилагат само за достъпа на работещи до трудовия пазар.

Преходни договорености

Преходните договорености, установени с Договора за присъединяване са сложни. Tова е така главно, за да може да има по-голяма гъвкавост при тяхното прилагане. Това затруднява предоставянето на точна информация, тъй като всяка отделна държава-членка на ЕС-25 трябва да вземе решение за достъпа до нейния пазар на труда на граждани от България и Румъния. Уебсайтът на системата EURES на Комисията, който дава информация за свободните работни места в държавите-членки, е подходящо място, от което да се започне.

Ето и най-важните и често срещани въпроси за свободното движение на работници от и към България и Румъния:

Ще мога ли да работя в друга държава-членка на ЕС след 1 януари 2007 г.?

През първите две години след присъединяването на България и Румъния, достъпът на работещи от тези две страни до трудовите пазари на държавите-членки на ЕС-251 ще зависи от националното законодателство и политиката на тези държави, както и от двустранните споразумения, които те имат с България и Румъния. Някои държави-членки показаха, че възнамеряват изцяло да отворят своите трудови пазари за работещи от България и Румъния. Други държави-членки на ЕС-25 смятат да наложат по-ограничен достъп, което на практика означава, че за периода, през който държавите-членки на ЕС-25 прилагат свои национални мерки, вероятно ще Ви е необходимо разрешително за работа.

Какво се случва в края на 2008 г.?

В края на първите две години след присъединяването Комисията изготвя доклад, въз основа на който Съветът ще преразгледа действието на преходните договорености. Освен това, всяка от държавите-членки на ЕС-25 трябва да уведоми официално Комисията дали възнамерява да продължи да прилага своите национални законодателни мерки в продължение на най-много още три години ( в който случай все още ще Ви е необходимо разрешително за работа), или ще прилага условията на законодателството на Общността за пълно свободно движение на работещите (което означава, че можете свободно да работите там).

Кога ще мога свободно да работя в държавите-членки на ЕС-25?

ЕС-25 означава всички държави-членки, които са част от ЕС към 1 януари 2007 г.: Белгия, Чехия, Дания, Германия, Естония, Гърция, Испания, Франция, Ирландия, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Малта, Холандия, Австрия, Полша, Португалия, Словения, Словакия, Финландия, Швеция, Обединеното кралство. По принцип преходните договорености следва да преустановят действието си пет години след присъединяването. Въпреки това, съществува възможност дадена държава-членка на ЕС-25 да поиска от Комисията разрешение да продължи да прилага своите национални мерки в продължение на още две години, но само ако отчита сериозни смущения на трудовия си пазар (или заплаха от такива смущения). Преходните договорености не могат да продължат да бъдат в сила след абсолютния максимум от седем години.

Ще е необходимо ли разрешение за работа след като се прилага принципа за свободно движение?

След като националните законодателни ограничения отпаднат и започне да се прилага принципът за свободно движение на работещите, на държавите-членки на ЕС-25 не се разрешава да изискват от Вас разрешение за работа като условие за достъп до трудовия пазар. Въпреки това, те могат да продължат да издават разрешителни за работа на работещи от България и Румъния, при условие, че те служат само за контролни и
статистически цели.

Могат ли държавите-членки на ЕС-25 отново да наложат ограничения (“предпазна клауза“)?

Ако една държава-членка на ЕС-25 е преустановила прилагането на национални мерки и в нея е в сила пълното свободно движение на работещи съгласно законодателството на Общността, тя може да поиска да й бъде разрешено отново да наложи ограничения, ако изпитва сериозни затруднения с трудовия си пазар, или ако е налице такава заплаха.

Комисията трябва да реши какви ограничения могат да бъдат наложени и за какъв период от време. След това всяка държава-членка може да поиска от Съвета да анулира или измени решенията на Комисията и това трябва да се одобри с квалифицирано мнозинство. Въпреки че „предпазни клаузи“ фигурират във всеки договор за присъединяване, те никога не са били задействани.

Ще бъда ли обект на дискриминация на трудовия пазар?

Дискриминацията на основата на националност е забранена. По отношение на достъпа до работа, държавите-членки трябва да дават предимство на работещите от България и Румъния пред тези от трети страни. Някои работни места в обществения сектор могат да бъдат ограничени само за граждани на съответната държава-членка.

Ако не съм работещ, за мен също ли важат ограничения?

Важно е да се отбележи, че тези преходни договорености важат само за работещи – не за свободното предоставяне на услуги и за правото на свободно установяване, нито за студенти, пенсионери, туристи и т.н. (с известни изключения за предоставящите услуги, които ще бъдат пояснени по-нататък).

Какво ще се случи, ако вече работя в една от държавите-членки на ЕС-25?

Ако работите законно в държава-членка на ЕС-25 в деня на присъединяването и имате разрешение за работа или разрешително за 12 месеца или по-дълъг период от време, ще имате директен достъп до трудовия пазар на тази държава-членка, но не и автоматично до трудовите пазари на останалите държави-членки на ЕС-25, които прилагат национални мерки по силата на преходните договорености. Ако заминете за държава-членка на ЕС-25 след датата на присъединяване и имате разрешение да работите в нея за 12 или повече месеца, Вие ще имате същите права. Но ако доброволно напуснете пазара на труда на приемната държава-членка, ще изгубите правото си на достъп до пазара на труда на тази държава за времето, докато не изтече срока на преходните договорености.

Условия за членовете на семейството на работещия

Членовете на семейството на работещ от България или Румъния, който към датата на присъединяване има законен достъп до пазара на труда на държава-членка на ЕС-25 за 12 или повече месеца, имат пряк достъп до пазара на труда на тази държава-членка. Ако семейството се премести да живее при работещия след датата на присъединяване, неговите членове ще имат достъп до пазара на труда на тази държава-членка след като са пребивавали в нея в продължение на 18 месеца или от третата година след присъединяването – в зависимост от това, кой от двата срока изтече по-рано. Понятието „членове на семейството“ тук означава съпруг на работещ и техните деца на възраст под 21 години, или децата на тяхна издръжка.

Значение на „възпиращата клауза“

Това означава, че държавите-членки на ЕС-25 не могат да налагат за работещи от България и Румъния ограничения за достъп до трудовия им пазар, които са по-строги от тези, които са били в сила в деня на подписване на Договора за присъединяване – 25 април 2005 година. Така, ако една от държавите-членки на ЕС-25 има квота за работници от България или Румъния, определена с двустранно споразумение, сключено през 2005 г. или по-рано, тя не може да намали тази квота.

Възможности за работа в България или Румъния

Ако сте гражданин на една от държавите-членки на ЕС-25, за Вашето право да се преместите да работите в България или Румъния не важат автоматични ограничения. Все пак, ако Вашата държава-членка налага ограничения за граждани на България или Румъния, тези страни могат да наложат същите ограничения за работещите от Вашата държава-членка. Ако някоя от държавите-членки на ЕС-25 продължи да прилага свои национални мерки, вместо да осигури свободно движение според законодателството на Общността, България може да използва „предпазната клауза“, за да наложи ограничения за работещи от Румъния, а Румъния може да използва „предпазната клауза“, за да наложи ограничения за работещи от България, ако тези две страни отчитат смущения на своите пазари на труда.

Работа за фирма, която предоставя услуги в Австрия или Германия

По отношение на Австрия и Германия съществува специфична „предпазната клауза“, по силата на която те могат да ограничат възможността компании със седалище в България и Румъния да предоставят услуги, свързани с временно преместване на работещите. Въпреки това, това важи само за ограничен брой сектори, например за строителството и промишленото почистване, и може да бъде наложено само ако са налице сериозни смущения във въпросните сектори на услугите и само по време на периода, през който Австрия и Германия прилагат национални мерки по силата на преходните договорености. Процедурата е същата, както при основната предпазна клауза, която бе пояснена в т.2 (д) по-горе.

Социално-осигурителни права на работещия

Системата на Общността за координация на схемите за социално осигуряване за лица, които пребивават в различни държави на Общността (съдържаща се в Регламенти 1408/71 и 574/72) ще се прилага от деня на присъединяването. Така няма да загубите своите осигурителни вноски и обикновено сте включени в социално осигурителната система на държавата-членка, в която работите.

Източници на информация

• http://ec.europa.eu/eures (търсене на работа)
• http://ec.europa.eu/youreurope (информация за преместването в друга държава-членка)
• http://ec.europa.eu/employment_social/social_security_schemes/index_en.htm (координация на схемите за социално осигуряване)
• http://ec.europa.eu/enlargement/index.htm (обща информация за разширяването)
• http://ec.europa.eu/europedirect/index_en.htm (общи въпроси за ЕС)
• http://ec.europa.eu/employment_social/legis_en.html (законодателство на Общността)
• http://ec.europa.eu/enlargement/countries/acceding_en.htm (текст на Договора за присъединяване)
• http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/site/en/com/2002/com2002_0694en01.pdf (Съобщение на Комисията от 2002 г. за свободното движение)

След лансирането на кодекса през март 2009 г., той бе подписан от 28 организации, в това число големи корпорации, малки и средни предприятия, консултантски организации, академични институции, неправителствени организации и телекомуникационни регулатори. Дружествата и организациите, които подписват кодекса, се ангажират да увеличат броя на жените във висшето образование в областите наука, технологии и инженерство, както и да наемат квалифицирани жени в сферата на ИКТ.

Тази седмица в Брюксел бе представено и ново приложение — онлайн справочник за жените в ИКТ. Той обхваща три различни области: технологии, създаване на общности и бизнес. В справочника са събрани всички дейности, предложения за работа, законодателни актове и статистическа информация по отношение на жените в ИКТ. Целта е да се придобие обща представа за случващото се в тази област в Европа и за постигане на сътрудничество и изграждане на мрежи между различните участници. 1 000 заинтересовани страни бяха поканени да се включат в справочника.
Източник: Дневник БГ

Европейският център за развитие на професионалното обучение (CEDEFOP)

Работата на стажантите е сходна с тази на младшите служители в CEDEFOP. Например те съставят протоколи от срещи, правят проучвания по зададена тема и помагат на своя ръководител-отдел. Преводаческата служба на центъра също предлага възможност за стаж.

За участниците е осигурена стипендия от 995 евро и 17 цента на месец.

Кандидатите трябва да имат завършено висше образование, да не са правили стаж в друга европейска институция и да владеят английски език и още един от официалните езици на ЕС. Крайният срок за подаване на формуляри за участие за сесията с начало 1 март 2010 г. е 30 ноември 2009 г.

Повече информация и формуляри за кандидатстване можете да намерите на интернет страницата на Европейския център за развитие на професионалното обучение (CEDEFOP).
Източник: Дневник БГ

Над 100 хил. души ще могат да преминат професионално обучение и квалификация с ваучери по ОП Развитие на човешките ресурси

Правителството определи условията и реда за предоставяне на ваучери за обучение на безработни и заети лица по приоритетни оси 1 и 2 на ОП „Развитие на човешките ресурси 2007-2013″

Ваучерите с номинална стойност между 140 лв. и 1800 лв. ще се издават единствено от Агенцията по заетостта (АЗ) и ще бъдат вписвани в регистър, което ще осигури контрол и прозрачност при финансирането на обученията.

Предвижда се предоставяне на ваучери за включване в обучение за придобиване на първа, втора или трета степен на квалификация или по част от професия, както и за обучение за придобиване на ключови компетентности съгласно Европейската квалификационна рамка. Ваучери няма да бъдат предоставяни за придобиване на професионална квалификация по професии в сферите на горското, земеделското и рибното стопанство, а също и в сферата на културата и за творчески изяви.

Номиналната стойност на ваучерите зависи от вида и продължителността на обучението. Услуги по обучение ще могат да предоставят обучаващи организации, институции или центрове за обучение, които отговарят на определени условия и са включени в списък, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта и съгласувано със Съвета към него. Право да бъдат включени в този списък ще имат доставчици на услуги, регистрирани по Търговския закон или по Закона за юридическите лица с нестопанска цел или създадени по друг пункт от действащото законодателство.

Кандидатите да осъществяват обученията не трябва да имат прекратени договори, свързани с разходването на средства от националния бюджет или бюджета на Общността, поради виновно неизпълнение през последните две години. Те не трябва да имат още изискуеми задължения към държавния бюджет, да не са в производство по несъстоятелност или ликвидация; да бъдат представлявани от лица, които не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер и да разполагат с оборудвана за целите на съответното обучение база в рамките на населеното място, в което ще се извършват обученията.

Заявленията за включване в списъка ще се подават в АЗ, която ще извършва проверка за съответствие на кандидатите с условията, предвижда още постановлението. Териториалните структури към Агенцията, съвместно със съветите за сътрудничество към бюрата по труда в страната, ще извършват текущия контрол на изпълнението на дейностите по места и на качеството на предоставяното обучение.

Лицата, получили ваучери за обучение, ще могат самостоятелно да избират вида на обучението, неговата продължителност и обучаващата институция сред включените в списъка на АЗ. Финансирането на обученията ще се осигури в рамките на изпълнението на проекти по процедури за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП „Развитие на човешките ресурси“.

Предвижда се за периода на изпълнение на оперативната програма по ваучерния механизъм в обучения да се включат около 109 000 души.

Източник: ОГРА Консултинг, по материали и информация от страницата на Министерство на труда и социалната политика

Според предварителни изчисления на ЕK на базата на годишните декларации на държавите – членки, петте страни са заплашени от такси, надхвърлящи 99 млн. евро за превишаване на квотите за мляко за пазарната 2008-2009 г. Производството на тези държави превишава квотите с общо 348 400 тона. Това се равнява на такси в размер на 97 млн. евро. В същото време Италия е превишила квотата си за доставки с 1.5%, Холандия – с 1.4%, а Австрия – с 1.2%. При квотите за директни продажби на потребители Италия и Холандия са докладвали превишаване с общо 7500 тона. Това пък ще доведе до такси за директни продажби в размер на 2.1 млн. евро.

Като цяло обаче общото производство на мляко в ЕС за 2008-2009 г. (април – март) е било с 4.2% под квотата. В 22 от 27-те държави членки производителите няма да заплащат никакви такси, тъй като националните квоти не са били превишени. Доставките в 13 страни всъщност са били най-малко с 5 процента под квотата. Тези държави са Великобритания, Словакия, Финландия, Естония, Латвия, Гърция, Унгария, Швеция, Словения, България, Литва, Малта и Румъния).

„Независимо от увеличението на квотите за 2008-2009 г. производството остана почти същото като миналата година“, заяви еврокомисарят по земеделието и развитието на селските райони Мариан Фишер Боел. „Цените обаче бяха доста по-ниски. При производство с почти 4% под квотата е ясно, че ниските изкупни цени през последните месеци нямат нищо общо с постепенното отпадане на квотната система.“
Източник: Дневник БГ