<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?>
<rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	xmlns:slash="http://purl.org/rss/1.0/modules/slash/"
	>

<channel>
	<title>Търговско-промишлена палата Добрич</title>
	<atom:link href="http://www.cci.dobrich.net/?cat=41&#038;feed=rss2" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>http://www.cci.dobrich.net</link>
	<description>Ние работим за Вашия успех!</description>
	<lastBuildDate>Mon, 29 Nov 2021 11:43:23 +0000</lastBuildDate>
	<generator>http://wordpress.org/?v=2.8.4</generator>
	<language>en</language>
	<sy:updatePeriod>hourly</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>1</sy:updateFrequency>
			<item>
		<title>Грешни въпроси, правилни отговори</title>
		<link>http://www.cci.dobrich.net/?p=816</link>
		<comments>http://www.cci.dobrich.net/?p=816#comments</comments>
		<pubDate>Tue, 02 Feb 2010 11:33:34 +0000</pubDate>
		<dc:creator>Georgi Kolev</dc:creator>
				<category><![CDATA[]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.cci.dobrich.net/?p=816</guid>
		<description><![CDATA[Дни преди изслушването на новия български кандидат за комисар Кристалина Георгиева Джим Брунсден, Андрю Гарднър, Дженифър Ранкин, Саймън Тейлър и Тоби Вогел от европейското издание &#8222;Юропиън войс&#8220; коментират слабостите в начина, по който протичат изслушванията на еврокомисарите.
Необходима е промяна в начина, по който Европейският парламент (ЕП) изпитва кандидатите за еврокомисари. Макар депутатите да повтаряха своите [...]]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p><img class="alignleft" src="http://dnevnik.bg/shimg/zx450y250_851378.jpg" alt="" width="217" height="120" /><em>Дни преди изслушването на новия български кандидат за комисар Кристалина Георгиева <a href="http://www.europeanvoice.com/article/imported/wrong-questions,-right-answers/66993.aspx" target="_blank">Джим Брунсден, Андрю Гарднър, Дженифър Ранкин, Саймън Тейлър и Тоби Вогел от европейското издание &#8222;Юропиън войс&#8220; </a>коментират слабостите в начина, по който протичат изслушванията на еврокомисарите.<br />
</em>Необходима е промяна в начина, по който Европейският парламент (ЕП) изпитва кандидатите за еврокомисари. Макар депутатите да повтаряха своите въпроси, не трябва<span id="more-816"></span> да има повторение на този формат.<br />
Изслушванията в ЕП на бъдещите комисари все още не са приключили.</p>
<p><img class="alignleft" src="http://dnevnik.bg/shimg/zx450y250_851407.jpg" alt="" width="212" height="117" />Тази сряда, 3 февруари, ще се проведе 27-о изслушване, което ще бъде за Кристалина Георгиева, номинирана от българското правителство да замени Румяна Желева, която оттегли кандидатурата си на 19 януари.<br />
Но след 26 изслушвания, протекли в рамките на седем дни, няма нужда да чакаме изслушването на Георгиева преди да критикуваме процеса на изслушвания. Като тест те бяха нищожни и с нищожни резултати. Комисарите, в повечето случаи, минаха (макар и не с лекота), а евродепутатите, в повечето случаи, се провалиха. Следващия път, когато е номинирана Еврокомисия, изслушванията би трябвало да са организирани различно.</p>
<p><strong><img class="alignleft" src="http://dnevnik.bg/shimg/zx450y250_851408.jpg" alt="" width="211" height="117" />Основен недостатък</strong> <strong>на структурата</strong></p>
<p>Решението на парламента да не групира въпросите по тема беше катастрофа. Евродепутатите скачаха от тема на тема. Повечето комисари се изправяха пред един и същ въпрос, зададен по различни начини от различните групи. Кандидатите повтаряха своите отговори и избягваха да отговорят с по-голяма дълбочина. Сийм Калас, кандидат-комисарят по транспорта, два пъти беше попитан за трудностите, които срещат жп пътниците, защото в Европа няма единен портал за закупуване на жп билети за различни места на континента. Първия път той заяви, че това е ужасно, а два часа по-късно каза, че е нелепо.</p>
<p><strong>Основна слабост на евродепутатите</strong></p>
<p>Евродепутатите се доказаха като много слаби в задаването на директни въпроси. Имаше някои добри кратки въпроси, които сварваха комисарите неподготвени (&#8220;С какво искате да бъдете запомнен?&#8220;, &#8222;Къде очаквате неуспехи?&#8220;, &#8222;Спрямо кои страни бихте променили политиката на ЕС?&#8220;). Но като цяло депутатите говореха твърде много.</p>
<p>Те третираха полагащия им се максимум от две минути, за да зададат въпроси, като шанс да държат речи. Предвид стриктните правила за спазване на позволеното време при дебатите в ЕП, беше непростимо колко често членовете на парламента преценяваха недобре времево намесата си – понякога толкова погрешно, че не успяваха да зададат въпрос преди да изтече времето от две минути. Повече от веднъж Ева Жоли, френски евродепутат от групата на Зелените, която председателства комисията по развитие се шегуваше с кандидата: &#8222;Трябва да предположите края на въпроса, но отговорете по цялата тема&#8220;.</p>
<p>Стриктно прилаганите ограничения на времето бяха добри да осигурят това изслушванията да свършват навреме. Но някои от тях звучаха като игрово шоу: Пиебалгс &#8222;30 секунди&#8220; за СПИН и ХИВ.</p>
<p>Твърде много време беше посветено на търсенето на уверения от страна на кандидат-комисарите, че ще &#8222;работят в близко сътрудничество&#8220; с парламента и ще го виждат като &#8222;важен партньор&#8220;. Трудно е да се избегне заключението, че за много евродепутати основният интерес беше колко власт може да спечели Европарламента.</p>
<p><strong>Основна слабост на кандидатите </strong></p>
<div><img title="Катрин Аштън на &amp;quot;изпит&amp;quot; пред евродепутатите" src="http://dnevnik.bg/shimg/zx450y250_851406.jpg" alt="Грешни въпроси, правилни отговори" /></p>
<p>Катрин Аштън на &#8222;изпит&#8220; пред евродепутатите</p>
<p><em> </em></div>
<p>Комисарите като цяло бяха слаби при представянето на приоритетите си за следващите пет години в ЕК. Приоритетите на Катрин Аштън, външен министър на ЕС и комисар по външната политика, включваха всеки континент освен Австралия и Антарктида. Ласло Андор обеща, че като комисар по заетостта, социалните въпроси и социалното включване ще използва всички съществуваща инструменти от политиките на ЕС, за да развие социалния ред в ЕС и да стимулира икономическото развитие.</p>
<p>Много време за говорене можеше да бъде спестено, ако кандидат-комисарите бяха отстранили своите характерни реплики за желанието им да работят отблизо с евродепутатите през следващите пет години. И все пак дали това беше слабост на кандидатите или на евродепутатите, които алчно поглъщаха подобни ласквателства?</p>
<p>Повечето кандидат-комисари страняха от демонстрирането на някаква смела визия за тяхната област на политики. Оформи се подозрението, че кандидатите са били предупредени да не издават твърде много още по време на примерните изслушвания, организирани вътре в ЕК.</p>
<div><img title="Кони Хедегор по време на изслушването в ЕП" src="http://dnevnik.bg/shimg/zx450y250_851405.jpg" alt="Грешни въпроси, правилни отговори" /></p>
<p>Кони Хедегор по време на изслушването в ЕП</p></div>
<p style="text-align: justify;">Изслушванията хвърляха повече светлина, когато бяха на комисари с по-стриктно фокусиран ресор. Кони Хедегор, кандидат-комисарят за климата, даде показателни отговори, въпреки че това може би отразява по-скоро нейната пряка свързаност и добри познания по въпроса, отколкото уместните въпроси на депутатите.<br />
Процедурата все пак разкри слабостта на някои кандидати, видно в случая с Желева. Българският кандидат не можа да скрие липсата на идеи за хуманитарната помощ. Попитана какво мисли за Аденския залив и Газа, тя заяви, че ще посети местата. На въпроси за предовратяването на климатични катастрофи, тя отговори, че е била на климатичната конференция в Копенхаген. Изслушванията разкриха най-слабия кандидат, но не винаги тестваха малко по-силните.</p>
<div><img title="Румяна Желева не издържа &amp;quot;изпита&amp;quot; на депутатите" src="http://dnevnik.bg/shimg/zx450y250_851409.jpg" alt="Грешни въпроси, правилни отговори" /></p>
<p>Румяна Желева не издържа &#8222;изпита&#8220; на депутатите</p></div>
</p>
<p style="text-align: justify;"><strong>Уроци за бъдещето</strong><br />
По време на бъдещите изслушвания въпросите трябва да бъдат групирани тематично, с повече време, отделено за тези теми, които по критериите на ЕС са по-важни (например повече време трябва да бъде отделено на разширяването, а не на Euromed). Въпросите за това кой за какво е отговорен и за взаимоотношенията между институциите би трябвало да са групирани заедно. В противен случай, съществува риск сериозните теми да бъдат пренебрегнати. В допълнение, правилно е кандидат-комисарите да бъдат задължени да отговарят по &#8222;въпроса за визията&#8220;, голямата картина, основните принципи.<br />
Освен това миналото на всеки кандидат трябва да бъде проучвано, а някои въпроси поставени. Парламентът би трябвало да спре да се притеснява за изслушванията като публично представяне. Изслушванията ще работят като човешка и полическа драма, само ако процесът на задаване на въпроси е ефективен. Ако въпросите са редуцирани до това да са просто възможност за евродепутатите да се покажат, тогава те не биха били по-различни от всяка друга част от парламентарната дейност.
</p>
<p style="text-align: justify;">Източник: ДневникБГ</p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://www.cci.dobrich.net/?feed=rss2&amp;p=816</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Европарламентът предлага да бъдат създадени посолства на ЕС</title>
		<link>http://www.cci.dobrich.net/?p=451</link>
		<comments>http://www.cci.dobrich.net/?p=451#comments</comments>
		<pubDate>Fri, 23 Oct 2009 10:39:02 +0000</pubDate>
		<dc:creator>Georgi Kolev</dc:creator>
				<category><![CDATA[]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.cci.dobrich.net/?p=451</guid>
		<description><![CDATA[Европейският парламент (ЕП) иска бъдещата европейска дипломатическа служба да бъде част от структурата на Европейската комисия (ЕK) и да бъде финансирана от бюджета на ЕК. По този начин тя ще подлежи на демократичен контрол от страна на ЕП, смятат неговите членове. Информацията съобщи пресслужбата на парламента.
Депутатите смятат, че &#8222;като служба, която е единствена по рода [...]]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p style="text-align: justify;"><img class="alignleft" src="http://dnevnik.bg/shimg/zx450y250_803821.jpg" alt="" width="162" height="90" />Европейският парламент (ЕП) иска бъдещата европейска дипломатическа служба да бъде част от структурата на Европейската комисия (ЕK) и да бъде финансирана от бюджета на ЕК. По този начин тя ще подлежи на демократичен контрол от страна на ЕП, смятат неговите членове. Информацията съобщи пресслужбата на парламента.<span id="more-451"></span></p>
<p style="text-align: justify;">Депутатите смятат, че &#8222;като служба, която е единствена по рода си от организационна и бюджетна гледна точка, Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) трябва да бъде включена в административната структура на комисията&#8220;. Въпреки това някои области от настоящите компетенции на комисията в областта на външните отношения не трябва да бъдат прехвърлени към ЕСВД, като за тях трябва да бъде изготвен &#8222;конкретен модел&#8220; в рамките на комисията.</p>
<p>Според ЕП делегациите на комисията в трети държави, както и бюрата за връзка на съвета и службите на специалните представители на ЕС трябва да се слеят и да се превърнат в &#8222;посолства на съюза&#8220;. Те може да бъдат оглавявани от служители на ЕСВД, които да носят отговорност пред Върховния представител по външната политика или заместник-председателя на комисията, отговарящ за външните отношения (съгласно Лисабонския договор).<br />
Източник: Дневник БГ</p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://www.cci.dobrich.net/?feed=rss2&amp;p=451</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>ЕП иска засилване на иновациите в Европа</title>
		<link>http://www.cci.dobrich.net/?p=374</link>
		<comments>http://www.cci.dobrich.net/?p=374#comments</comments>
		<pubDate>Wed, 14 Oct 2009 08:52:54 +0000</pubDate>
		<dc:creator>Georgi Kolev</dc:creator>
				<category><![CDATA[]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.cci.dobrich.net/?p=374</guid>
		<description><![CDATA[Австрийският евродепутат Пол Рюбиг изиска във вторник засилване на процеса на развиване на иновации въпреки „истинската финансова криза&#8220; в Европа, съобщава „Дер Щандард&#8220;. На откриването на Първата европейска среща на високо равнище за иновациите в Брюксел председателят на Европейския парламент Йежи Бузек подчерта, че целта била Европа да се превърне във водеща базирана на науката [...]]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p style="text-align: justify;"><img class="alignleft" src="http://europa.bg/upload/docs/126_video.jpg" alt="" width="137" height="87" />Австрийският евродепутат Пол Рюбиг изиска във вторник засилване на процеса на развиване на иновации въпреки „истинската финансова криза&#8220; в Европа, съобщава „Дер Щандард&#8220;. На откриването на Първата европейска среща на високо равнище за иновациите в Брюксел председателят на Европейския парламент Йежи Бузек подчерта, че целта била Европа да се превърне във водеща базирана на науката икономика в света. Добрата новина била, че по този път вече е постигнат <span id="more-374"></span>напредък, лошата била, че „това не е достатъчно&#8220;.</p>
<p style="text-align: justify;">В този смисъл било необходимо „да се върнем към училищния чин&#8220;. Срещата на върха на ЕС за иновациите била „първият учебен час&#8220; на новооткритата учебна година, заяви Бузек. Рюбиг каза, че били необходими нови идеи за нови продукти и нови услуги. Преди всичко малките и средни предприятия трябвало да бъдат направени по-конкурентноспособни, за да могат да се преориентират на свтовния пазар.</p>
<p style="text-align: justify;">Директорът на &#8222;Knowledge4Innovation&#8220; Роланд Щраус каза, че на Европа в никакъв случай не й липсват идеи. „Става дума за това знанието да се приложи икономически&#8220;. Затова била нужна рамка за иновации. Унгарският евродепутат Едит Херцог от социалдемократите определи знанието като основа на икономиката. Било една от основните задачи на Европейския парламент да се стартира тази иновационна офанзива.</p>
<p style="text-align: justify;">Досегашният еврокомисар по регионалната политика Данута Хюбнер подчерта,че кризата не била „приятел на иновациите&#8220;. Все пак това не би могло да е причина да се губи време. Холандският евродепутат Ламберт ван Нистелрой от ЕНП посочи, че Европа била много добра с изучаването на теоретичните основи на науката. „Това, което ни липсва, е реализирането в комбинация с иновациите. Липсва също и бързината&#8220; в тази област.</p>
<p style="text-align: justify;">Шефът на Shell в Брюксел Ханс ван дер Лу изрази мнение, че през следващите 40 години ще се удвои търсенето на храна и средства за производство. Затова иновациите за устойчива икономика били от голямо значние. В началото на „трябва нещо да се вложи &#8211; добро училищно и университетско образование&#8220;, за да може накрая също и да се получи нещо добро. Освен това иновационните проекти трябвало да бъдат подпомагани.<br />
Източник: Европа БГ</p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://www.cci.dobrich.net/?feed=rss2&amp;p=374</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
	</channel>
</rss>
