Предучилищните години и началното образование са основата, която определя ефектите на различни влияния по-късно в живота, твърди американската изследователка Розалин Барнет в доклада си за половото неравентство. Нейните изводи са базирани на различни изследвания, показващи ясни различия в отношението на възрастните към децата – момчета и момичета.

В едно от изследванията е заснето посещение на група деца в музей, по време на което всички прекарват еднакво време пред експонатите. Въпреки това родителите отделят два пъти повече време, обяснявайки научни феномени на синовете си, отколкото на момичетата. Това е една от причините интересът и отношението към науката да се определят от ранна детска възраст, и то най-вече от родителите, и по-късно да стане основа на различни социални стереотипи, като например общото схващане, че жените са по-слаби в математика и физика.

Други лични качества, също формирани в ранните детски години, са от особена важност за развитие на кариера в науката. Докато момчетата прекъсват учители с въпроси осем пъти повече от съученичките си, то момичетата са поощрявани да се държат по-възпитано и винаги да вдигат ръка, преди да кажат нещо. Като цяло образователната система създава конкуретност за себедоказване сред момчетата, а момичетата са възпитавани в по-скромно и по-скоро колективно отношение. До тези изводи достигат учените на различни изследвания на разликите в половете.

Не само социалните стереотипи и липсата на висока самооценка са пречка в развитието на жените учени. Според проучванията за тях е от особена важност да имат авторитетен ментор в съзряването си като експерт в дадена област. Освен това традиционното разделение на ролите в личната сфера на жени домакини и работещи мъже допълнително намалява времето на жените, прекарано в образование и работа.
Източник: Дневник БГ

Европа.Дневник започва да публикува медийни досиета по важни европейски въпроси. В тях ще представяме в удобен за четене вид най-важното по дадена тема, позициите на засегнатите страни, ситуацията по проблема в България, както и линкове към всички свързани с въпроса европейски документи.

Всички медийни досиета, както и повече експертна информация за ЕС може да намерите в рубрика Евроконсултант.

Иновация – нов или доказано значим продукт (предмет или услуга) или процес, нов маркетингов или организационен метод, бизнес-практика, организация на работното място или външни отношения. Това е дефиницията, която Европейската комисия дава във връзка с годината на творчеството и иновациите. Девизът на годината е „Използвай въображението си, твори, бъди новатор!“ и ако имате идея и тя си струва да бъда финансирана, съществуват множество европейски и национални фондове за иновационни проекти, с които си струва да се запознаете още сега.

В България

Ако предприятието ви е сравнително малко и ново и нямате европейски партньори, е най-добре да се обърнете към финансиращите фондове на национално ниво, които предлагат разнообразни инструменти в сравнително малко конкуретна среда. Често изтъкван недостатък е дългата и сложна процедура за кандидатстване, която засега не може да бъде избегната, имайки предвид големината на отпуснатите суми. Затова навременното информиране и събиране на цялата информация за всички необходими документи и условия, на които трябва да отговаря проектът, са повече от препоръчителни.

Ако проектът ви е на ранен изследователски етап или има висок технологичен риск, е добре да изберете национален фонд „Научни изследвания“. Фондът е създаден през 1990 г. към Дирекция „Научни изследвания“ на Министерството на образованието и науката като структура за финансиране на научни изследвания на проектен принцип. Това е единствената национална институция, финансираща научните изследвания и рискови разработки във всички области на науката в България. Фондът подкрепя както разработването на научните проекти, така и защитата на научния продукт.

Пълен списък на конкурсите към Фонда за 2009 г. можете да намерите тук. Процедурата по кандидатсване е улеснена максимално и започва с попълване на интернет формуляр. След подаването на документи се изсиква в двумесечен срок ръководителите на проекта да представят писмено съгласие от ръководителите на кандидатстващите организации.

Ако представлявате малко или средно предприятие, е добре да се обърнете към Националния иновационен фонд. Той е създаден в процеса на присъединяване на България към ЕС с цел повишаване конкуретноспособността на българските предприятия и способността им да устояват на външния натиск. Фондът цели да подобри пазарния резултат за предприятията и за обществото, което на практика означава по-добри цени за по-високо качество, увеличаване обема на производство, намаляване използването на ресурси и увеличаване на инвестициите в ефективни предприятия. Финансовата схема за финансиране на иновативни предприятия се реализира в периода 2009-2013 година с общ бюджет до 263 млн. лв. В конкурсна сесия за субсидиране на проект от Фонда може да участва отделно предприятие или съвместно с други предприятия и/или изследователски организации от държави-членки на ЕС. Типовете проекти, с които може да се кандидатства са два:

• научноизследователски развойни проекти, при тях максималната стойност на субсидията е в размер на  500 000 лв. със срок на реализация от 12 до 36 месеца;
• проекти за техническа осъществимост, при тях максималната стойност на субсидията е до 50 000 лв. със срок на реализация до 1 година. Общото между двата типа проекти е, че включват основно индустриални научни изследвания и експериментално развитие.

Националният иновационен фонд не финансира проекти от областта на селското стопанство, лесовъдството, рибната промишленост, както и такива, които вече са финансирани по други донорски програми (български, на ЕС, международни).

В Европейския съюз

Несъмнено възможностите за финансиране на иновационни проекти на европейско ниво са значително по-разнообразни и с по-голям бюджет, но и конкурентните идеи са повече.

Седма рамкова програма (FP7) на ЕС за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности е главният инструмент на ЕС за финансиране на научни изследвания и иновации в Европа с продължителност от 2007 до 2013 г.

За разлика от предишните издания на програмата, тази акцентира върху научните изследвания, насочени към потребностите на европейската индустрия и амбициите й да се превърне в световен лидер в определени сектори. Координатор на програмата за България е Министерството на образованието и културата.

За финансиране от 7РП могат да кандидатстват както юридически лица (предприятия, университети, организации с нестопанска цел), така и отделни лица (изследователи и учени, докторанти).

7РП се състои от 4 основни блока дейности, които формират 4 специфични програми плюс една пета, конкретна програма за ядрени изследвания. Тези специфични програми са: Сътрудничество, Идеи, Хора, Капацитети и програма „Евратом“.

Препоръчително е след като сте се запознали с правилата за научни изследвания по 7РП, да потърсите други партньори от ЕС или участници извън ЕС, които споделят вашите идеи. След това може да изпратите съвместна молба до Европейската комисия съгласно сроковете в поканата за предложение и съответната работна програма. Тя гарантира надлежна оценка на вашето предложение от 3 до 7 независими оценители, които са експерти в тази област. Ако оценката е положителна, ще започнат преговори по сключване на договор и стариране на проекта.

Информация за всички активни покани по програми може да намерите на специално създадения портал за 7РП на интернет страницата на Министерството на образованието.

Рамкова програма за конкурентоспособност и иновации, CIP подкрепя иновативността в отговор на целите на обновената Лисабонска стратегия за стимулиране на икономическия растеж и създаването на нови работни места в Европа. Програмата насърчава иновативните дейности, свързани с използването на информационни технологии, екологични технологии и на възобновяеми източници на енергия. Рамковата програма има продължителност от 2007 до 2013 г. и е разделена на три оперативни програми със следните дейности:
·         Програма за предприемачество и иновации, която цели осигуряване на услуги в подкрепа на бизнеса и иновациите чрез мрежа от регионални центрове – Enterprise Europe Network;
· Програма за подпомагане на политиката в областта на информационните и комуникационните технологии,която е насочена към създаване на единно европейско информационно пространство;
· Програма за интелигентна енергия в Европаза насърчаване на енергийната ефективност.

За иновативни идеи в сферата на опазването на околната среда е създаден специален финансов инструмент на ЕК – Програма LIFE+. Програмата обхваща следните компоненти:

· LIFE+ Природа и биологично разнообразие

· LIFE+ Политика и управление на околната среда

· LIFE+ Информация и комуникации

Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“

Друг източник на финансиране могат да бъдат разнообразните оперативни програми на структурните фондове на ЕС, които обхващат седем области: транспорт, околна среда, развитие на човешки ресурси, развитие на конкуренстноспособността на българската икономика, административен капацитет, регионално развитие и техническа помощ. Допълнителна информация за условията на кандидатстване и текущи конкурси може да намерите на официалната страница на структурните фондове в България.

През 2009 година ще бъде публикувана покана за развитие на иновационни дейности към оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“. Тя съдържа процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на стартиращи иновативни предприятия с общ бюджет 19,5 млн. лв. Според индикативната програма на ОП „Конкурентоспосбност“ процедурата за подбор на проекти трябва да публикавана през второто тримесечие тази година. По нея могат да кандидатстват предприятия (микро, малки, средни) или кооперации, регистрирани по Търговския закон или Закона за кооперациите, не по-рано от три години преди датата на подаване на проектното предложение.

В рамките на европейската година на творчеството и иновациите Европейската комисия разработи и специална брошура с най-добрите практики от европейски финансиращи програми до сега.

Източник: Дневник БГ

В този смисъл било необходимо „да се върнем към училищния чин“. Срещата на върха на ЕС за иновациите била „първият учебен час“ на новооткритата учебна година, заяви Бузек. Рюбиг каза, че били необходими нови идеи за нови продукти и нови услуги. Преди всичко малките и средни предприятия трябвало да бъдат направени по-конкурентноспособни, за да могат да се преориентират на свтовния пазар.

Директорът на „Knowledge4Innovation“ Роланд Щраус каза, че на Европа в никакъв случай не й липсват идеи. „Става дума за това знанието да се приложи икономически“. Затова била нужна рамка за иновации. Унгарският евродепутат Едит Херцог от социалдемократите определи знанието като основа на икономиката. Било една от основните задачи на Европейския парламент да се стартира тази иновационна офанзива.

Досегашният еврокомисар по регионалната политика Данута Хюбнер подчерта,че кризата не била „приятел на иновациите“. Все пак това не би могло да е причина да се губи време. Холандският евродепутат Ламберт ван Нистелрой от ЕНП посочи, че Европа била много добра с изучаването на теоретичните основи на науката. „Това, което ни липсва, е реализирането в комбинация с иновациите. Липсва също и бързината“ в тази област.

Шефът на Shell в Брюксел Ханс ван дер Лу изрази мнение, че през следващите 40 години ще се удвои търсенето на храна и средства за производство. Затова иновациите за устойчива икономика били от голямо значние. В началото на „трябва нещо да се вложи – добро училищно и университетско образование“, за да може накрая също и да се получи нещо добро. Освен това иновационните проекти трябвало да бъдат подпомагани.
Източник: Европа БГ