Това показват данните от проучване на европейската статистическа служба Евростат, извършено през 2009 г. в 37 европейски страни (27-те членки на ЕС плюс 10 асоциирани членки, включително всички балкански страни и Турция) за цените на храната, алкохола и цигарите в ЕС.

Към края на 2009 г. България се подрежда и на първо място в ЕС по евтин алкохол и на второ място по най-ниски цени на цигарите. Статистиката обаче показва, че цигарите у нас в сравнение с всички балкански страни, без Гърция и Турция, са по-скъпи, а алкохолът у нас държи първенството по евтиния в целия ЕС плюс Балканите, като конкуренти по ниски цени на пиенето са Румъния и Македония.

В Дания храната два пъти по-скъпа от нашата

В Дания цената на храната и безалкохолните е с около 40% по-висока от средната за ЕС и там е най-скъпа. В Ирландия, Финландия, Люксембург, Австрия, Белгия, Германия и Франция хранителните продукти са между 10 и 30% по-скъпи от средното равнище за ЕС, Италия, Кипър, Швеция и Гърция са с цени около 10% по-високи от средните, докато Холандия, Испания, Великобритания, Словения, Малта и Португалия са с цени около 10% под средните.

В Литва, Словакия, Естония, Унгария, Чехия и Латвия цената на храната е между 10 и 30% под средната за ЕС. В България, Румъния и Полша тя е между 30 и 40% по-ниска.

Цигарите в България пет пъти по-евтини от цигарите в Ирландия

От разбивката на цените се вижда още, че хлябът и зърнените храни в България са с цена, която е 52% от средната за ЕС, в Полша тя е 56%, в Румъния – 58%, докато в Дания тя е 146%, а в Ирландия – 132%.

За месото цените варират от 56% в Полша, 58% в Румъния, 59% в България до 131% в Дания и 128% в Австрия.

Млякото, млечните продукти и яйцата са най-евтини в Полша – цените им са 63% от средните в ЕС, в Латвия – 77%, а в Ирландия и Кипър са 137%. В България те се приближават до средните – 92%, като в страни със значително по-високи доходи на населението млечните продукти са по-евтини от българските.

Алкохолните напитки в България отново са сред най-достъпните по цени в ЕС, като отстъпваме първенството само на Румъния. Най-скъп е алкохолът във Финландия – 170% от средната цена за ЕС, Ирландия – 167%, Швеция – 138% и Дания – 135%. В Румъния той е на цени, които са 70% от средните за ЕС, в България – 77%, в Унгария – 84%.

По отношение на тютюневите изделия разликата между най-скъпите и най-евтините цигари е път пъти. В Ирландия цената им е 217% от средната за ЕС, във Великобритания – 166%, Франция – 133%, Швеция – 130%. По същото време най-евтини те са в България – 46% от средната цена за ЕС, в Румъния са почти толкова – 47%, в Латвия и Унгария – 51%.

В Македония, Сърбия и Черна гора цените на цигарите са 30% от тези в ЕС, в Босна и Херцеговина и в Албания са 33%, в Турция са 52%, а в Гърция – 72%.

Данните са от 2009 г. и не отразяват рязката промяна в акцизите на цигарените изделия в България от началото на тази година, както и в други страни на ЕС, където също имаше увеличаване на облагането. Според оценка на митниците цигарите в България след вдигането на акциза са станали още по-неконкурентни на цигарите в съседните страни.

Източник: Mediapool

Проекти за производство на екоенергия и енергийна ефективност, включително за енергийна ефективност в индустрията и транспорта.

Източник: Dnewnik.bg

Тази сряда, 3 февруари, ще се проведе 27-о изслушване, което ще бъде за Кристалина Георгиева, номинирана от българското правителство да замени Румяна Желева, която оттегли кандидатурата си на 19 януари.
Но след 26 изслушвания, протекли в рамките на седем дни, няма нужда да чакаме изслушването на Георгиева преди да критикуваме процеса на изслушвания. Като тест те бяха нищожни и с нищожни резултати. Комисарите, в повечето случаи, минаха (макар и не с лекота), а евродепутатите, в повечето случаи, се провалиха. Следващия път, когато е номинирана Еврокомисия, изслушванията би трябвало да са организирани различно.

Основен недостатък на структурата

Решението на парламента да не групира въпросите по тема беше катастрофа. Евродепутатите скачаха от тема на тема. Повечето комисари се изправяха пред един и същ въпрос, зададен по различни начини от различните групи. Кандидатите повтаряха своите отговори и избягваха да отговорят с по-голяма дълбочина. Сийм Калас, кандидат-комисарят по транспорта, два пъти беше попитан за трудностите, които срещат жп пътниците, защото в Европа няма единен портал за закупуване на жп билети за различни места на континента. Първия път той заяви, че това е ужасно, а два часа по-късно каза, че е нелепо.

Основна слабост на евродепутатите

Евродепутатите се доказаха като много слаби в задаването на директни въпроси. Имаше някои добри кратки въпроси, които сварваха комисарите неподготвени (“С какво искате да бъдете запомнен?“, „Къде очаквате неуспехи?“, „Спрямо кои страни бихте променили политиката на ЕС?“). Но като цяло депутатите говореха твърде много.

Те третираха полагащия им се максимум от две минути, за да зададат въпроси, като шанс да държат речи. Предвид стриктните правила за спазване на позволеното време при дебатите в ЕП, беше непростимо колко често членовете на парламента преценяваха недобре времево намесата си – понякога толкова погрешно, че не успяваха да зададат въпрос преди да изтече времето от две минути. Повече от веднъж Ева Жоли, френски евродепутат от групата на Зелените, която председателства комисията по развитие се шегуваше с кандидата: „Трябва да предположите края на въпроса, но отговорете по цялата тема“.

Стриктно прилаганите ограничения на времето бяха добри да осигурят това изслушванията да свършват навреме. Но някои от тях звучаха като игрово шоу: Пиебалгс „30 секунди“ за СПИН и ХИВ.

Твърде много време беше посветено на търсенето на уверения от страна на кандидат-комисарите, че ще „работят в близко сътрудничество“ с парламента и ще го виждат като „важен партньор“. Трудно е да се избегне заключението, че за много евродепутати основният интерес беше колко власт може да спечели Европарламента.

Основна слабост на кандидатите

Катрин Аштън на „изпит“ пред евродепутатите

Комисарите като цяло бяха слаби при представянето на приоритетите си за следващите пет години в ЕК. Приоритетите на Катрин Аштън, външен министър на ЕС и комисар по външната политика, включваха всеки континент освен Австралия и Антарктида. Ласло Андор обеща, че като комисар по заетостта, социалните въпроси и социалното включване ще използва всички съществуваща инструменти от политиките на ЕС, за да развие социалния ред в ЕС и да стимулира икономическото развитие.

Много време за говорене можеше да бъде спестено, ако кандидат-комисарите бяха отстранили своите характерни реплики за желанието им да работят отблизо с евродепутатите през следващите пет години. И все пак дали това беше слабост на кандидатите или на евродепутатите, които алчно поглъщаха подобни ласквателства?

Повечето кандидат-комисари страняха от демонстрирането на някаква смела визия за тяхната област на политики. Оформи се подозрението, че кандидатите са били предупредени да не издават твърде много още по време на примерните изслушвания, организирани вътре в ЕК.

Кони Хедегор по време на изслушването в ЕП

Изслушванията хвърляха повече светлина, когато бяха на комисари с по-стриктно фокусиран ресор. Кони Хедегор, кандидат-комисарят за климата, даде показателни отговори, въпреки че това може би отразява по-скоро нейната пряка свързаност и добри познания по въпроса, отколкото уместните въпроси на депутатите.
Процедурата все пак разкри слабостта на някои кандидати, видно в случая с Желева. Българският кандидат не можа да скрие липсата на идеи за хуманитарната помощ. Попитана какво мисли за Аденския залив и Газа, тя заяви, че ще посети местата. На въпроси за предовратяването на климатични катастрофи, тя отговори, че е била на климатичната конференция в Копенхаген. Изслушванията разкриха най-слабия кандидат, но не винаги тестваха малко по-силните.

Румяна Желева не издържа „изпита“ на депутатите

Уроци за бъдещето
По време на бъдещите изслушвания въпросите трябва да бъдат групирани тематично, с повече време, отделено за тези теми, които по критериите на ЕС са по-важни (например повече време трябва да бъде отделено на разширяването, а не на Euromed). Въпросите за това кой за какво е отговорен и за взаимоотношенията между институциите би трябвало да са групирани заедно. В противен случай, съществува риск сериозните теми да бъдат пренебрегнати. В допълнение, правилно е кандидат-комисарите да бъдат задължени да отговарят по „въпроса за визията“, голямата картина, основните принципи.
Освен това миналото на всеки кандидат трябва да бъде проучвано, а някои въпроси поставени. Парламентът би трябвало да спре да се притеснява за изслушванията като публично представяне. Изслушванията ще работят като човешка и полическа драма, само ако процесът на задаване на въпроси е ефективен. Ако въпросите са редуцирани до това да са просто възможност за евродепутатите да се покажат, тогава те не биха били по-различни от всяка друга част от парламентарната дейност.

Източник: ДневникБГ

Европейският съвет не успя да уточни колко средства ще трябва да бъдат отделени от всяка страна членка за постигане на общия ангажимент на ЕС. Тези преговори бяха оставени за работна група, която ще започне работа след срещата в Копенхаген. Решението беше отложено заради разделението между страните членки, някои от които настояваха конкретните сметки да се правят едва когато стане ясно колко пари ще сложат на масата другите големи донори като САЩ и Китай.

Група от девет източноевропейски страни, между които е и България, настояваше да поеме по-малка част от общия европейски принос. Под техен натиск Европейският съвет реши, че финансирането от всяка членка ще се определя по комбиниран принцип от БВП на глава от населението, финансовото състояние на държавата и емисиите, които отделя. Това ще позволи на по-бедните страни да плащат по-малко. Според българския премиер Бойко Борисов така България може да спести 40-50 милиона евро годишно. Решението гарантира, „че няма ние да се явим донори на Индия, Китай, Бразилия и Русия“, каза Борисов.

Деветте източноевропейски страни извоюваха и друго свое искане – в периода 2010-2012 г. да определят на доброволен принцип приноса си към общоевропейската помощ за климатичните мерки на развиващия се свят. Според оценка на Европейската комисия в следващите три години ЕС ще трябва да отделя между 5 и 7 милиарда евро годишно за борбата с глобалното затопляне в по-бедните страни.

Сред малкото точки, единодушно приети от европейските лидери, беше споразумението, че до 2050 г. ЕС ще намали парниковите си емисии с 80-95% от стойността им през 1990 г. Във вторник шведският премиер и председател на ЕС Фредрик Райнфелт и председателят на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу заминават за Вашингтон , където ще разговарят с американския президент Барак Обама за приноса на САЩ към климатичните мерки на развиващия се свят. По данни на Европейската комисия до 2020 г. развитите страни трябва да отделят публично финансиране от 50 милиарда евро на година, за да помогнат на по-бедните страни от Азия, Африка и Южна Америка да се включат в борбата с глобалното затопляне.

Източник: Дневник БГ

Източник: Дневник БГ

По време на Съвета по външни отношения и общи въпроси на ЕС министрите ще обсъдят няколко основни теми като част от подготовката на Европейския съвет, който ще се проведе на 29-30 октомври. Сред тях са процесът на ратификация на Лисабонския договор и очакваното му влизане в сила и позицията на ЕС за срещата в Копенхаген по климатичните промени през декември. Сред икономическите въпроси, които ще бъдат дискутирани, са икономическата, финансовата и социалната ситуация в Европа след предприетите от ЕС мерки за справяне с кризата.

Министрите ще обсъдят също стратегията на ЕС за Балтийския регион, нелегалната миграция, както и ситуацията в Босна и Херцеговина, Афганистан, Пакистан, Иран, Близкия изток и Шри Ланка.

На срещата в Люксембург ще присъства и българският външен министър Румяна Желева, съобщиха от Министерството на външните работи.

Източник: Дневник БГ

„Научих, че никога не трябва да се обявяваш за кандидат за такъв пост. Трябва да оставиш другите да те помолят да го заемеш. Ако получа подобна молба, няма да имам причина да откажа да я чуя“, каза Юнкер на въпрос дали е кандидат за позицията.
Името на Юнкер се споменава от седмици като възможен алтернативен кандидат освен Блеър. Коментарите му пред Le Monde засега са единствената форма на потвърждение от негова страна, че има интерес към поста.
Европейските лидери се надяваха да постигнат договореност на Европейския съвет на 29 и 30 октомври за това кой да бъде първият президент на ЕС. Вероятно обаче решението ще бъде отложено, докато Чехия не приключи с ратификацията на Лисабонския договор.

Източник: Дневник БГ

Основни принципи

Свободното движение на хора е една от основните свободи, гарантирани от законодателството на Общността, и включва правото да се живее и работи в друга държава-членка. Правото на свободно движение в Общността се отнася не само за работещите, но също и за други категории лица, като например студенти, пенсионери и изобщо за гражданите на ЕС. Това вероятно е най-важното право на хората, осигурено по силата на законодателството на Общността, и важен елемент както на вътрешния пазар, така и на европейското гражданство. Преместването в друга страна е важно решение и хората трябва да имат точна информация за своите права. Преходните договорености се прилагат само за достъпа на работещи до трудовия пазар.

Преходни договорености

Преходните договорености, установени с Договора за присъединяване са сложни. Tова е така главно, за да може да има по-голяма гъвкавост при тяхното прилагане. Това затруднява предоставянето на точна информация, тъй като всяка отделна държава-членка на ЕС-25 трябва да вземе решение за достъпа до нейния пазар на труда на граждани от България и Румъния. Уебсайтът на системата EURES на Комисията, който дава информация за свободните работни места в държавите-членки, е подходящо място, от което да се започне.

Ето и най-важните и често срещани въпроси за свободното движение на работници от и към България и Румъния:

Ще мога ли да работя в друга държава-членка на ЕС след 1 януари 2007 г.?

През първите две години след присъединяването на България и Румъния, достъпът на работещи от тези две страни до трудовите пазари на държавите-членки на ЕС-251 ще зависи от националното законодателство и политиката на тези държави, както и от двустранните споразумения, които те имат с България и Румъния. Някои държави-членки показаха, че възнамеряват изцяло да отворят своите трудови пазари за работещи от България и Румъния. Други държави-членки на ЕС-25 смятат да наложат по-ограничен достъп, което на практика означава, че за периода, през който държавите-членки на ЕС-25 прилагат свои национални мерки, вероятно ще Ви е необходимо разрешително за работа.

Какво се случва в края на 2008 г.?

В края на първите две години след присъединяването Комисията изготвя доклад, въз основа на който Съветът ще преразгледа действието на преходните договорености. Освен това, всяка от държавите-членки на ЕС-25 трябва да уведоми официално Комисията дали възнамерява да продължи да прилага своите национални законодателни мерки в продължение на най-много още три години ( в който случай все още ще Ви е необходимо разрешително за работа), или ще прилага условията на законодателството на Общността за пълно свободно движение на работещите (което означава, че можете свободно да работите там).

Кога ще мога свободно да работя в държавите-членки на ЕС-25?

ЕС-25 означава всички държави-членки, които са част от ЕС към 1 януари 2007 г.: Белгия, Чехия, Дания, Германия, Естония, Гърция, Испания, Франция, Ирландия, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Малта, Холандия, Австрия, Полша, Португалия, Словения, Словакия, Финландия, Швеция, Обединеното кралство. По принцип преходните договорености следва да преустановят действието си пет години след присъединяването. Въпреки това, съществува възможност дадена държава-членка на ЕС-25 да поиска от Комисията разрешение да продължи да прилага своите национални мерки в продължение на още две години, но само ако отчита сериозни смущения на трудовия си пазар (или заплаха от такива смущения). Преходните договорености не могат да продължат да бъдат в сила след абсолютния максимум от седем години.

Ще е необходимо ли разрешение за работа след като се прилага принципа за свободно движение?

След като националните законодателни ограничения отпаднат и започне да се прилага принципът за свободно движение на работещите, на държавите-членки на ЕС-25 не се разрешава да изискват от Вас разрешение за работа като условие за достъп до трудовия пазар. Въпреки това, те могат да продължат да издават разрешителни за работа на работещи от България и Румъния, при условие, че те служат само за контролни и
статистически цели.

Могат ли държавите-членки на ЕС-25 отново да наложат ограничения (“предпазна клауза“)?

Ако една държава-членка на ЕС-25 е преустановила прилагането на национални мерки и в нея е в сила пълното свободно движение на работещи съгласно законодателството на Общността, тя може да поиска да й бъде разрешено отново да наложи ограничения, ако изпитва сериозни затруднения с трудовия си пазар, или ако е налице такава заплаха.

Комисията трябва да реши какви ограничения могат да бъдат наложени и за какъв период от време. След това всяка държава-членка може да поиска от Съвета да анулира или измени решенията на Комисията и това трябва да се одобри с квалифицирано мнозинство. Въпреки че „предпазни клаузи“ фигурират във всеки договор за присъединяване, те никога не са били задействани.

Ще бъда ли обект на дискриминация на трудовия пазар?

Дискриминацията на основата на националност е забранена. По отношение на достъпа до работа, държавите-членки трябва да дават предимство на работещите от България и Румъния пред тези от трети страни. Някои работни места в обществения сектор могат да бъдат ограничени само за граждани на съответната държава-членка.

Ако не съм работещ, за мен също ли важат ограничения?

Важно е да се отбележи, че тези преходни договорености важат само за работещи – не за свободното предоставяне на услуги и за правото на свободно установяване, нито за студенти, пенсионери, туристи и т.н. (с известни изключения за предоставящите услуги, които ще бъдат пояснени по-нататък).

Какво ще се случи, ако вече работя в една от държавите-членки на ЕС-25?

Ако работите законно в държава-членка на ЕС-25 в деня на присъединяването и имате разрешение за работа или разрешително за 12 месеца или по-дълъг период от време, ще имате директен достъп до трудовия пазар на тази държава-членка, но не и автоматично до трудовите пазари на останалите държави-членки на ЕС-25, които прилагат национални мерки по силата на преходните договорености. Ако заминете за държава-членка на ЕС-25 след датата на присъединяване и имате разрешение да работите в нея за 12 или повече месеца, Вие ще имате същите права. Но ако доброволно напуснете пазара на труда на приемната държава-членка, ще изгубите правото си на достъп до пазара на труда на тази държава за времето, докато не изтече срока на преходните договорености.

Условия за членовете на семейството на работещия

Членовете на семейството на работещ от България или Румъния, който към датата на присъединяване има законен достъп до пазара на труда на държава-членка на ЕС-25 за 12 или повече месеца, имат пряк достъп до пазара на труда на тази държава-членка. Ако семейството се премести да живее при работещия след датата на присъединяване, неговите членове ще имат достъп до пазара на труда на тази държава-членка след като са пребивавали в нея в продължение на 18 месеца или от третата година след присъединяването – в зависимост от това, кой от двата срока изтече по-рано. Понятието „членове на семейството“ тук означава съпруг на работещ и техните деца на възраст под 21 години, или децата на тяхна издръжка.

Значение на „възпиращата клауза“

Това означава, че държавите-членки на ЕС-25 не могат да налагат за работещи от България и Румъния ограничения за достъп до трудовия им пазар, които са по-строги от тези, които са били в сила в деня на подписване на Договора за присъединяване – 25 април 2005 година. Така, ако една от държавите-членки на ЕС-25 има квота за работници от България или Румъния, определена с двустранно споразумение, сключено през 2005 г. или по-рано, тя не може да намали тази квота.

Възможности за работа в България или Румъния

Ако сте гражданин на една от държавите-членки на ЕС-25, за Вашето право да се преместите да работите в България или Румъния не важат автоматични ограничения. Все пак, ако Вашата държава-членка налага ограничения за граждани на България или Румъния, тези страни могат да наложат същите ограничения за работещите от Вашата държава-членка. Ако някоя от държавите-членки на ЕС-25 продължи да прилага свои национални мерки, вместо да осигури свободно движение според законодателството на Общността, България може да използва „предпазната клауза“, за да наложи ограничения за работещи от Румъния, а Румъния може да използва „предпазната клауза“, за да наложи ограничения за работещи от България, ако тези две страни отчитат смущения на своите пазари на труда.

Работа за фирма, която предоставя услуги в Австрия или Германия

По отношение на Австрия и Германия съществува специфична „предпазната клауза“, по силата на която те могат да ограничат възможността компании със седалище в България и Румъния да предоставят услуги, свързани с временно преместване на работещите. Въпреки това, това важи само за ограничен брой сектори, например за строителството и промишленото почистване, и може да бъде наложено само ако са налице сериозни смущения във въпросните сектори на услугите и само по време на периода, през който Австрия и Германия прилагат национални мерки по силата на преходните договорености. Процедурата е същата, както при основната предпазна клауза, която бе пояснена в т.2 (д) по-горе.

Социално-осигурителни права на работещия

Системата на Общността за координация на схемите за социално осигуряване за лица, които пребивават в различни държави на Общността (съдържаща се в Регламенти 1408/71 и 574/72) ще се прилага от деня на присъединяването. Така няма да загубите своите осигурителни вноски и обикновено сте включени в социално осигурителната система на държавата-членка, в която работите.

Източници на информация

• http://ec.europa.eu/eures (търсене на работа)
• http://ec.europa.eu/youreurope (информация за преместването в друга държава-членка)
• http://ec.europa.eu/employment_social/social_security_schemes/index_en.htm (координация на схемите за социално осигуряване)
• http://ec.europa.eu/enlargement/index.htm (обща информация за разширяването)
• http://ec.europa.eu/europedirect/index_en.htm (общи въпроси за ЕС)
• http://ec.europa.eu/employment_social/legis_en.html (законодателство на Общността)
• http://ec.europa.eu/enlargement/countries/acceding_en.htm (текст на Договора за присъединяване)
• http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/site/en/com/2002/com2002_0694en01.pdf (Съобщение на Комисията от 2002 г. за свободното движение)

След лансирането на кодекса през март 2009 г., той бе подписан от 28 организации, в това число големи корпорации, малки и средни предприятия, консултантски организации, академични институции, неправителствени организации и телекомуникационни регулатори. Дружествата и организациите, които подписват кодекса, се ангажират да увеличат броя на жените във висшето образование в областите наука, технологии и инженерство, както и да наемат квалифицирани жени в сферата на ИКТ.

Тази седмица в Брюксел бе представено и ново приложение — онлайн справочник за жените в ИКТ. Той обхваща три различни области: технологии, създаване на общности и бизнес. В справочника са събрани всички дейности, предложения за работа, законодателни актове и статистическа информация по отношение на жените в ИКТ. Целта е да се придобие обща представа за случващото се в тази област в Европа и за постигане на сътрудничество и изграждане на мрежи между различните участници. 1 000 заинтересовани страни бяха поканени да се включат в справочника.
Източник: Дневник БГ

Европейската комисия ще гласува утре българското предложение за вдигане на помощта на ферма от 7500 на 15 000 евро по т.нар. помощ de minimis. Съветът на министрите по земеделие реши още вчера млякото да влезе в общия регламент на ЕК за подпомагане на сектора по пазарните механизми при кризисни ситуации.

Европейските фермери все по-често излизат на протести срещу резкия спад на цените на млечните продукти. Сега те получават 0,24 евро за литър мляко. Световната икономическа криза удари сериозно млекопроизводителите, чиито продажби силно се свиха. В същото време има сериозно увеличение на производството в Нова Зеландия, Австралия и Бразилия.
Източник: Монитор БГ