Възможностите за ограничаване на използването на найлонови торбички са обсъдени на среща между министър Нона Караджова, експерти от екоминистерството и ръководството на Българска асоциация „Полимери“.

Обсъдено е дали е възможно да се произвеждат по-плътни торбички, които да са и за многократна употреба и да се изготвят от рециклирана хартия.

Също така се мисли и за стимули за събиранетои рециклирането на найлонови торбички, съобщава БНР.

Един от вариантите е част от екотаксата да се дава на рециклиращите предприятия, но все още не е ясно кой ще плаща продуктовата такса – производителите или дистрибуторите.

Припомняме, реалистичният срок за организиране на замяната на еднократните торбички е началото на следващата година, според мнението на експертите от министерството.

Идеи за ограничаване на използването на найлоновите торбички са въведени и обсъждани в някои областни градове като Пловдив, Варна, Русе.
Мерки са въведени вече в Кюстендил.

Това показват данните от проучване на европейската статистическа служба Евростат, извършено през 2009 г. в 37 европейски страни (27-те членки на ЕС плюс 10 асоциирани членки, включително всички балкански страни и Турция) за цените на храната, алкохола и цигарите в ЕС.

Към края на 2009 г. България се подрежда и на първо място в ЕС по евтин алкохол и на второ място по най-ниски цени на цигарите. Статистиката обаче показва, че цигарите у нас в сравнение с всички балкански страни, без Гърция и Турция, са по-скъпи, а алкохолът у нас държи първенството по евтиния в целия ЕС плюс Балканите, като конкуренти по ниски цени на пиенето са Румъния и Македония.

В Дания храната два пъти по-скъпа от нашата

В Дания цената на храната и безалкохолните е с около 40% по-висока от средната за ЕС и там е най-скъпа. В Ирландия, Финландия, Люксембург, Австрия, Белгия, Германия и Франция хранителните продукти са между 10 и 30% по-скъпи от средното равнище за ЕС, Италия, Кипър, Швеция и Гърция са с цени около 10% по-високи от средните, докато Холандия, Испания, Великобритания, Словения, Малта и Португалия са с цени около 10% под средните.

В Литва, Словакия, Естония, Унгария, Чехия и Латвия цената на храната е между 10 и 30% под средната за ЕС. В България, Румъния и Полша тя е между 30 и 40% по-ниска.

Цигарите в България пет пъти по-евтини от цигарите в Ирландия

От разбивката на цените се вижда още, че хлябът и зърнените храни в България са с цена, която е 52% от средната за ЕС, в Полша тя е 56%, в Румъния – 58%, докато в Дания тя е 146%, а в Ирландия – 132%.

За месото цените варират от 56% в Полша, 58% в Румъния, 59% в България до 131% в Дания и 128% в Австрия.

Млякото, млечните продукти и яйцата са най-евтини в Полша – цените им са 63% от средните в ЕС, в Латвия – 77%, а в Ирландия и Кипър са 137%. В България те се приближават до средните – 92%, като в страни със значително по-високи доходи на населението млечните продукти са по-евтини от българските.

Алкохолните напитки в България отново са сред най-достъпните по цени в ЕС, като отстъпваме първенството само на Румъния. Най-скъп е алкохолът във Финландия – 170% от средната цена за ЕС, Ирландия – 167%, Швеция – 138% и Дания – 135%. В Румъния той е на цени, които са 70% от средните за ЕС, в България – 77%, в Унгария – 84%.

По отношение на тютюневите изделия разликата между най-скъпите и най-евтините цигари е път пъти. В Ирландия цената им е 217% от средната за ЕС, във Великобритания – 166%, Франция – 133%, Швеция – 130%. По същото време най-евтини те са в България – 46% от средната цена за ЕС, в Румъния са почти толкова – 47%, в Латвия и Унгария – 51%.

В Македония, Сърбия и Черна гора цените на цигарите са 30% от тези в ЕС, в Босна и Херцеговина и в Албания са 33%, в Турция са 52%, а в Гърция – 72%.

Данните са от 2009 г. и не отразяват рязката промяна в акцизите на цигарените изделия в България от началото на тази година, както и в други страни на ЕС, където също имаше увеличаване на облагането. Според оценка на митниците цигарите в България след вдигането на акциза са станали още по-неконкурентни на цигарите в съседните страни.

Източник: Mediapool

„Възстановяването се движи основно от експорта, докато вътрешното търсене остава негативно“, коментира ситуацията в региона пред „Блумбърг“ Яромир Синдел, икономист от „Ситигруп“-Прага.

Ден преди националната статистика да обяви предварителни резултати за състоянието на българската икономика за януари-март, агенцията цитира прогноза на неназовани източници за сериозен спад от 3%. Той ще дойде след -5.9% свиване на икономиката през последните три месеца на 2009 г.

Малко по-позитивна е оценката пред SeeNews на Цветослав Цачев – ръководителят „Анализи“ в „Елана трейдинг“, според когото БВП ще е с понижение между 1 и 2%.

Националните статистики на повечето държави от Източна Европа също трябва да обявят днес предварителните данни за брутните си вътрешни продукти за първото тримесечие.

Със сигурност неприятни негативни резултати ще отчетат проблемни държави в района като Унгария (-2.1%) и Румъния (-3.3%), съобщи „Блумбърг“. В същото време очакванията са БВП на Чехия да отчете ръст 1.2%, а на Словакия 4.5% нагоре.

Все пак анализаторите отчитат като положителен факт за България, че има забавяне в свиването на икономиката. Цачев очаква ръст от 1 до 2% за последните 2 тримесечия и повишение от 1% за цялата 2010 г.

Според него най-лошото за металургичния сектор, минното дело и металургията вече е минало, заради възстановяването на глобалните пазари. Само преди седмица Центърът за икономическо развитие също прогнозира спад за първите 3 месеца около 3% на годишна база и слаб растеж едва през третото и четвъртото тримесечие.

В обновената вчера прогноза на МВФ за страната се потвърждават очакванията за съвсем минимален растеж на икономиката от 0.2% за 2010г. Допитване на „Томпсън Ройтерс“ и австрийската OeKB CEE вчера също показа подобряване спрямо април 2009 г. на бизнес климата в Източна Европа, включително България.

Анализаторите обаче остават предпазливи. „Държавните разходи не бяха намалени достатъчно (за да окажат ефект)“, коментира Цачев.  МВФ за пореден път предупреди, че не бива да има никакво отстъпление от строгата фискална дисциплина.

През 2009 г. страната ни отчете дефицит от 3.9%, а Кипър – 6.1%. Дания прогнозира 5.4% дефицит за тази година, Финландия – 4.1%.

Същевременно Естония, за която се очакваше да въведе еврото почти едновременно с България и Румъния, получи зелена светлина от Еврокомосията (виж текста долу).

Констатациите в доклада, чрез който ЕК отчита напредъка на страните – кандидатки да въведат еврото са по-критични от очакванията, създадени от изявленията в последните седмици на премиера Бойко Борисов и финансовия министър Симеон Дянков.

При неформалното обсъждане на конвергентните програми на страните членки на срещата на финансовите министри от ЕС в средата на април Борисов и Дянков обявиха, че Брюксел оценява положително планираните мерки на правителството, както и инициативата му само да включи в бюджетния дефицит за 2009 г. сключените от предишния кабинет и финансово негарантирани договори, заради които фискалната дупка надхвърли 3%.

В обявения вчера документ се казва, че натрупаният от България свръхдефицит е резултат от неблагоприятната икономическа среда, има временен характер и може да бъде овладян до края на годината.

В същото време се повтаря предупреждението на финансовите министри, че „планираната за 2010 г. консолидация (на бюджета, бел.ред.) не е подкрепена напълно от мерките, заложени в конвергентната програма. Тяхното изпълнение зависи от оптимистичен макроикономически сценарий.“ Съветът на министрите посочи още, че изпълнението на програмата е в риск, ако не се намали бюджетния дефицит.

Брюксел отбелязва, че дупката в българския бюджет е продължила да нараства и в началото на 2010 г. заради слаба събираемост на приходите и по-големи от очакваните разходи.

Освен бюджетният дефицит, още три от петте критерия за еврозоната се оказват неизпълними към момента за страната. Инфлацията е проблем – при 1% референтна база, само до март България има 1.7%, а до края на годината цифрата ще нарасне още.

От средата на миналата година страната не покрива и критерия за дългосрочните лихвени проценти. През март 2010 г. те са били средно 6,9%, над допустимата стойност от 6%. Според Брюксел предизвикателство остава и способността на страната да изпълнява стабилно критериите за еврото по време на адължителния двегодишен престой във валутния механизъм ERM2, известен като „чакалнята“ на еврозоната.

Единствената светлина в тунела идва от държавния дълг, където българските 17% са доста под тавана 60% от БВП.

Докладът е критичен и към закона за БНБ, който според Еврокомисията не е съвместим с Договора от Лисабон и правилата на Европейската централна банка. „Законът за конфликт на интереси съдържа текстове, които са несъместими с независимостта на БНБ,“ отчита документът. „Непълноти и несъместимости“ съществуват и във валутната политика, издаването на банкноти и монети, одита и статистиката, както и „институционалната и лична независимост“ в българската централна банка.

Докладът ще бъде изпратен до Съвета на финансовите министри на ЕС (ЕКОФИН) като част от процедурата за свръхдефицит. Съветът ще разгледа заключенията на комисията и ще препоръча на България мерки за намаляване на дефицита.

След това Еврокомисията ще даде на правителството краен срок, в който да реши проблема. Обичайно страните получават за това две години. Препоръките обаче не са задължителни. На теория неизпълнението им може да доведе до санкции като отрязване на достъпа до заеми от Европейската инвестиционна банка, но на практика това не се е случвало досега.

Тази практика обаче може да се промени, предупреди еврокомисарят по икономически и валутни въпроси Оли Рен. „Процедурата за свръхдефицит ще остане в основата на Пакта за стабиност на ЕС – но трябва да наострим още зъбите си,“ посочи Рен при представянето на Доклада за сближаване.

Председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу заяви: „Без санкции няма да имаме достатъчно доверие. Това е много важно за самите страни-членки – да имат мотивация, за да спазват правилата в еврозоната“.

Оли Рен каза още, че стриктното прилагане на бюджетните правила от Пакта за стабилност и растеж на ЕС „е най-добрият начин да бъдат уверени финансовите пазари, че намалението на нивата на дефицита и дълговете ще бъде извършено правилно“ и в навременен срок.

„Новината за предложението Естония да влезе в еврозоната е донякъде добра за България“, коментира за „Дневник“ Даниел Грос от Центъра за изследване на европейските политики в Брюксел.

Според него това означава, че еврозоната не е твърде вглъбена в собствените си проблеми, за да допусне една малка страна, която устойчиво изпълнява критериите. Същевременно обаче Бълагрия не отговаря на два от критериите за влизане еврозоната. Така че българското правителство трябва да се концентрира върху това, подчерта той.

Слабото евро по принцип е добро за България заради валутния фонд в страната, тъй като това ще помогне на държавата да подобри конкурентноспособнотта си. Освен това то би могло да й помогне по-бързо за подкрие необходимите критерии за еврозоната, допълни Грос.

Той припомни, че няма формални критерии за присъединяване към ERM 2, но предвид сериозните проблеми в еврозоната една странa трябва да покаже, че не би създала такива, защото вътрешните проблеми са достатъчни.

Източник: Dnevnik.bg

Източник: Фокус Нюз/Жулиета НИКОЛОВА

Снимки от събитието (кликнете за увеличаване)

Това уверяват от Министрество на околната среда и водите в разпространено чрез медиите изявление. От министреството отричат основанията кампанията, която се провежда от седмица в публичното пространство.

Законът не позволява пускането в продажба на генетично модифицирани съставки, както и тяхното засаждане и производство.
Законът за генетично модифицираните организми не третира храни и фуражи и това е изрично постановено в отделен член от закона, посочват от ековедомството.

В обхвата на закона, който се разглежда в НС и който предизвика обществените вълнения и протести, влизат лабораторни научни изследвания и освобождаване в околната среда, което означава единствено полеви опити с научни цели, а не засаждане на ГМО култури с търговска цел, нито с цел използване в храни, фуражи и лекарства.

Мотив за промяната в този закон е, българската страна да приведе своите процедури в съответствие с тези, действащи в останалите страни – членки на ЕС.
Уеднаквявайки процедурите, България се присъединява към системата за контрол вътре в ЕС, с което процесът не само че не се „либерализира“, а напротив – въвежда се допълнителна превенция на европейско ниво.

От министерството посочват като пример за затягане на контрола факта, че за всеки полеви опит с ГМО ще се иска разрешение и всеки отделен случай ще се разглежда конкретно. Също така всеки случай вече ще има отделно досие, което ще съдържа оценка за риска за околната среда и ще се разглежда от комисия, в която ще влизат учени от БАН и висшите учебни заведения.

Процедурата е достатъчно рестриктивна, тъй като предвижда и обществено обсъждане, а също и след съгласуване с неправителствени организации ще се въведат и допълнителни ограничения, допълват от МОСВ. Запазва се забраната за освобождаване в околната среда в зоните от националната екологична мрежа Натура 2000, както и в определен буферен пояс.

С проектозакона се предвижда да отпадне забраната, въведена за няколко ГМО култури за цели, различни от храни, фуражи и лекарства, като остава режимът за издаване на разрешителни за всеки конкретен случай.

Отпада и забраната за пускането им на пазара, тъй като това е процедура, която се осъществява на европейско ниво с участието на всички държави членки.

Преди да се издаде разрешение за пускане на пазара на даден ГМО продукт за цели, различни от храни, фуражи и лекарства, се извършва съгласуване с всички държави членки и с ЕК. При липса на възражения издаденото разрешение за пускане на пазара е валидно за територията на целия ЕС.

Източник: ДневникБГ

Тази сряда, 3 февруари, ще се проведе 27-о изслушване, което ще бъде за Кристалина Георгиева, номинирана от българското правителство да замени Румяна Желева, която оттегли кандидатурата си на 19 януари.
Но след 26 изслушвания, протекли в рамките на седем дни, няма нужда да чакаме изслушването на Георгиева преди да критикуваме процеса на изслушвания. Като тест те бяха нищожни и с нищожни резултати. Комисарите, в повечето случаи, минаха (макар и не с лекота), а евродепутатите, в повечето случаи, се провалиха. Следващия път, когато е номинирана Еврокомисия, изслушванията би трябвало да са организирани различно.

Основен недостатък на структурата

Решението на парламента да не групира въпросите по тема беше катастрофа. Евродепутатите скачаха от тема на тема. Повечето комисари се изправяха пред един и същ въпрос, зададен по различни начини от различните групи. Кандидатите повтаряха своите отговори и избягваха да отговорят с по-голяма дълбочина. Сийм Калас, кандидат-комисарят по транспорта, два пъти беше попитан за трудностите, които срещат жп пътниците, защото в Европа няма единен портал за закупуване на жп билети за различни места на континента. Първия път той заяви, че това е ужасно, а два часа по-късно каза, че е нелепо.

Основна слабост на евродепутатите

Евродепутатите се доказаха като много слаби в задаването на директни въпроси. Имаше някои добри кратки въпроси, които сварваха комисарите неподготвени (“С какво искате да бъдете запомнен?“, „Къде очаквате неуспехи?“, „Спрямо кои страни бихте променили политиката на ЕС?“). Но като цяло депутатите говореха твърде много.

Те третираха полагащия им се максимум от две минути, за да зададат въпроси, като шанс да държат речи. Предвид стриктните правила за спазване на позволеното време при дебатите в ЕП, беше непростимо колко често членовете на парламента преценяваха недобре времево намесата си – понякога толкова погрешно, че не успяваха да зададат въпрос преди да изтече времето от две минути. Повече от веднъж Ева Жоли, френски евродепутат от групата на Зелените, която председателства комисията по развитие се шегуваше с кандидата: „Трябва да предположите края на въпроса, но отговорете по цялата тема“.

Стриктно прилаганите ограничения на времето бяха добри да осигурят това изслушванията да свършват навреме. Но някои от тях звучаха като игрово шоу: Пиебалгс „30 секунди“ за СПИН и ХИВ.

Твърде много време беше посветено на търсенето на уверения от страна на кандидат-комисарите, че ще „работят в близко сътрудничество“ с парламента и ще го виждат като „важен партньор“. Трудно е да се избегне заключението, че за много евродепутати основният интерес беше колко власт може да спечели Европарламента.

Основна слабост на кандидатите

Катрин Аштън на „изпит“ пред евродепутатите

Комисарите като цяло бяха слаби при представянето на приоритетите си за следващите пет години в ЕК. Приоритетите на Катрин Аштън, външен министър на ЕС и комисар по външната политика, включваха всеки континент освен Австралия и Антарктида. Ласло Андор обеща, че като комисар по заетостта, социалните въпроси и социалното включване ще използва всички съществуваща инструменти от политиките на ЕС, за да развие социалния ред в ЕС и да стимулира икономическото развитие.

Много време за говорене можеше да бъде спестено, ако кандидат-комисарите бяха отстранили своите характерни реплики за желанието им да работят отблизо с евродепутатите през следващите пет години. И все пак дали това беше слабост на кандидатите или на евродепутатите, които алчно поглъщаха подобни ласквателства?

Повечето кандидат-комисари страняха от демонстрирането на някаква смела визия за тяхната област на политики. Оформи се подозрението, че кандидатите са били предупредени да не издават твърде много още по време на примерните изслушвания, организирани вътре в ЕК.

Кони Хедегор по време на изслушването в ЕП

Изслушванията хвърляха повече светлина, когато бяха на комисари с по-стриктно фокусиран ресор. Кони Хедегор, кандидат-комисарят за климата, даде показателни отговори, въпреки че това може би отразява по-скоро нейната пряка свързаност и добри познания по въпроса, отколкото уместните въпроси на депутатите.
Процедурата все пак разкри слабостта на някои кандидати, видно в случая с Желева. Българският кандидат не можа да скрие липсата на идеи за хуманитарната помощ. Попитана какво мисли за Аденския залив и Газа, тя заяви, че ще посети местата. На въпроси за предовратяването на климатични катастрофи, тя отговори, че е била на климатичната конференция в Копенхаген. Изслушванията разкриха най-слабия кандидат, но не винаги тестваха малко по-силните.

Румяна Желева не издържа „изпита“ на депутатите

Уроци за бъдещето
По време на бъдещите изслушвания въпросите трябва да бъдат групирани тематично, с повече време, отделено за тези теми, които по критериите на ЕС са по-важни (например повече време трябва да бъде отделено на разширяването, а не на Euromed). Въпросите за това кой за какво е отговорен и за взаимоотношенията между институциите би трябвало да са групирани заедно. В противен случай, съществува риск сериозните теми да бъдат пренебрегнати. В допълнение, правилно е кандидат-комисарите да бъдат задължени да отговарят по „въпроса за визията“, голямата картина, основните принципи.
Освен това миналото на всеки кандидат трябва да бъде проучвано, а някои въпроси поставени. Парламентът би трябвало да спре да се притеснява за изслушванията като публично представяне. Изслушванията ще работят като човешка и полическа драма, само ако процесът на задаване на въпроси е ефективен. Ако въпросите са редуцирани до това да са просто възможност за евродепутатите да се покажат, тогава те не биха били по-различни от всяка друга част от парламентарната дейност.

Източник: ДневникБГ

Новите етикети ще обхванат всички продукти, които имат някакво отношение към енергоспестяването, от домакинските уреди до прозорците и външните врати, които макар да не са свързани с пряко използване на енергия, спомагат за нейното запазване.

Споразумението изисква когато се рекламират цената или енергийната ефективност на бялата техника, да се показва и енергийния клас на продукта. Всички брошури и други технически материали трябва да показват ефективността на продукттите или енергията, която изразходват, за да се даде възможност на потребителите да закупят енергоспестяващи стоки.

Министрите на ЕС трябва да одобрят официално компромисното споразумение, за да може ЕП да го подпише в началото на следващата година.

Източник: Дневник БГ

Средствата са предназначени за разглобяването на реактори от едно до четири от ядрената централа, които България затвори като условие за членството в Евросъюза. Според говорителя на Еврокомисията Феран Тараделяс част от парите могат да отидат за посрещане на икономическите и социалните последици от спирането на централата, за енергийна ефективност, както и за изграждането на нови енергийни мощности – например възобновяема енергия и подобряване на капацитетите на пети и шести блок на атомната централа.

Правителството на Сергей Станишев поиска увеличаване на сумата и удължаване на срока за ползването й още през 2005 г. През септември председателят на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу обеща да предложи допълнителни средства на премиера Бойко Борисов. Подобни компенсации не са прецедент – такива са били дадени на Литва за ядрената централа „Игналина“ и на Словакия за централата в Бохунице.

През последните десет години България е получила от ЕС 550 милиона евро за затварянето и разглобяването на четирите реактора на АЕЦ „Козлодуй“. Договорът за присъединяване на страната към ЕС определи 230 милиона евро за периода 2007 – 2009 г. като компенсации за спирането на реакторите. До момента са сключени договори за 92% от средствата за 2007 и 2008 г., a 77.5 милиона евро за тази година тепърва ще се усвояват. Освен компенсациите България e получила и 200 милиона евро като заем от Евратом за модернизация на реактори 5 и 6 на АЕЦ „Козлодуй“.

Източник: Дневник БГ